автор: tender

Отмерва неуморно миг след миг -
сърцето му и клюнът му едно са.
Завърнал се от битката войник,
привикнал на картечните откоси,
играе си отново на война
във търсене след лудост на забрава?
Или му пречи тази тишина,
обгърнала вековната дъбрава?
Останало му е от векове
да бъде на дърветата ковач.
Не спира неуморно да кове,
да вае по кората им кълвачът.
Какво ли търси той, освен храна?
Заслушан във напевния му стон,
си спомням, че от стари времена
почуква онзи, който търси Дом.