автор: lnch1305

И всеки ден душата ми умира,
когато зърне твоя светъл лик.
И всеки ден живея и разбирам,
че ти си вечност, красота и миг.
И всяка дума, страст или забрава
ме кара да обичам само теб.
Когато те изгубя ще направя
от любовта ми вятърен човек.
Той ще ме гони. Дълго ще ме гони.
Ще ме издига посред сън и ден.
И образа ти светъл ще напомня.
Но няма да те има вместо мен.
Откраднат спомен. Еднокрака стая.
Без думи...Колко дълга е страстта?
Един момент. А жив е до безкрая!
Копнежа дълго пази любовта.
Така че щом душата ми умира
ти твоята душа ми протегни.
Ако я хвана няма да избирам.
И ще съм жив до сетните ми дни.