автор: mirei

имат светата неделя за вторник
а дните си делят на срички и залци
но най им се услаждат вечерите

държат метла зад вратата
и всеки път когато премитат пода
от челата им пада по една бръчка
изсъсква и се скрива завинаги

младолики, живеят между етажите
мият очите си със сухи ръце
и не бръснат лъжите си сутрин

не заговорничат срещу лошото време
но се случва черните овце в стадата им
да надвият над белите

тогава ги стрижат
и пращат дъщерите си на реката
да перат на месечина черната вълна
дотогава докато не стане бяла

таласъм ли се смилява
ангел ли ги навестява
но черната вълна става не бяла
а сребърна

от тази нощ
те са вълчиците на Камъка

предат от вълната зимния
и пролетния сън на гората
мерят с лакти фитила му
и го палят по празници

а когато виделото в очите им укрепне
и могат да превърнат гарван в суро пиле
повикват един и го пращат на небето
да обади че са готови за служба

от този ден
те са ангелите на Камъка

онова което прекръстят тайно
е благословено трижди наяве
а службата им е завинаги – от живот в живот