автор: dido080

road*
път

Когато се прибирах у дома- сънен ноемврийски ден видях до камъка папка с навлажнени листа.
Ако бях куче щях сигурно да препикая камъка, да подуша папката и да си тръгна, но аз не съм куче, /не искам и да бъда/ затова се наведох и старателно отгърнах папката.
Накой е минал нощеска замислил се е защо до камъка хората оставят папки с листа, а после е започнал да брои - листата си, папките, всичко онова , което пазвата на камъка поглъща с апетит.
Апетита на камъка бе пожалил онази папка. За моя радост, за радост на кучето
Сънен ноемврийски ден през който започнах да чета: за пазвата на камъка, за кучето....
Поне да беше сценарий!

На пътя-посл ред.