 |  Небето гасне с цвят на черен страх,
кръвта по капилярите му тъмни
избива във мастилена вода. В тръбичките от мрак се влива мътно.
На прага на съня изтракват стъпки.
Игли студени пръстите си вкопчват.
Не спя. Не, само мислите ми са изтръпнали.
Заглъхвам като развален часовник.
По хладния метал блести луната,
стените реже на стерилни ленти.
Миражи от обратната страна
в изтърканата матовост полепват.
И в призрачната крива светлина
на шепнещите рози в стъкленички,
потрепващ от печал пресипнал глас
с незнайно име странно ме нарича.
Но губя се. Попаднало в кръвта,
безчувствието в мен провлачва срички.
Издига бариера между нас.
А после с бял воал покрива всичко.
Ayreon - Comatose
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Бял воал" | Вход | 9 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бял воал
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 04.06.2016 @ 13:15:03
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ами...хареса ми това готик стихотворение, не ми е чуждо някак в него...като разходка в подземията на душата.. Шепнещите рози в стъкленички са наистина поразителни!
Поздрав! |
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.06.2016 @ 13:44:34
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти :)
Подозирам, че е твърде студено в тия подземия, но ако го сметнем за готик ще изглежда някак по-добре.
(Да, розите са като затворени цветни есенции от спомени...) |
]
Re: Бял воал
от mariq-desislava на 04.06.2016 @ 13:53:53
(Профил | Изпрати бележка) | "Ти тръгни! Аз съм с теб. И те следвам
до кошмарния край на страха,
който зверски сега ни разделя...":)
Кротичък Демиург си, безспорно, не те виждам да трошиш и рушиш всичко по пътя си, по-скоро ще се саморазрушиш и то качествено.:)))
Бялото не е случайно тук, като знак за изгубената чистота на сетивата.
Имам чувството, че водиш постоянна вътрешна война, от която няма излаз, всъщност има, но само чрез писането и в писането.
Май нищо не казах, но то си е присъщо за моята скромна персона.:) |
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.06.2016 @ 21:20:19
(Профил | Изпрати бележка) | Виж как си ме знаеш вече - в един момент даже ще доскучея от прозрачност :)
От първата до последната дума съм съгласна (като изключим онова за демиурга - никакви такива ;) |
]
Re: Бял воал
от Hulia на 04.06.2016 @ 14:46:16
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | | Здравей, Елси - толкова много цветове - а те говорят, много даже...Червено (рози, кръв), бяло, черно, мастилено, лунно-жълто (или сребристо), и...много стоманено сиво - игли, метал, часовник и други...:))) Открих отделно и доста символи...мисля, че ще дойде време, в което по написаното от нас ще се четат нашите аури (към конкретния момент), но и много други неща...засега най-вече усещам емоциите тук и ерудицията на автора, за което искрено те поздравявам! :))) |
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.06.2016 @ 21:37:24
(Профил | Изпрати бележка) | Макар че си падам по звуци, тук наистина има повече цветове от логичното ...
По-скоро цветно и безцветно, наситено и бледо.
(Сигурно аурата ми има някакъв ламаринен цвят :)) |
]
Re: Бял воал
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.06.2016 @ 15:04:22
(Профил | Изпрати бележка) | Сърцето ми отдавна е стерилно,
без сенки и без остри ръбове,
в главата ми цари сенилност,
но като свързани, скачени съдове
прехвърлят си един на друг
измамени надежди, бяла болка,
във непрестанна тишина, без звук
като една огромна богомолка,
която със отровна безнадежност,
се впива надълбоко и разяжда
последните остатъци от нежност,
с които утолявах свойта жажда...
Е, не се получи замисълът ми първоначален, ама... Исках малко да разведря ужаса, лъхащ от това ти стихо, едно от най-студените ти. Само като прочетох "бяло" и ми беше ясно, че тук ще си извън контрол :))))
|
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.06.2016 @ 21:55:16
(Профил | Изпрати бележка) | (Обаче ти също си майстор на ужаса ;)
Живее нежността във цветето, където
човешка злоба трудно ще проникне.
За мрака забрави и усети с сърцето си,
че всичко оцелява чрез обикване.
Дори студът, преди да вцепени кръвта ни,
той бил е топлина от нежни длани,
в която отмалелите частици
за дълго спрели са да тичат...
(Не ме бива в разведряването :) ...Най-страшните ми текстове носят осмица в заглавието. :)
|
]
Re: Бял воал
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.06.2016 @ 22:39:06
(Профил | Изпрати бележка) | Аз съм зареден с елементарни частици
на ужас, най-обикновен и тривиален,
но ти със твоите зловещи осмици,
си явно случай много специален :))))
Знаеш ли кое цвете наричат мъртвешко? ;) |
]
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.06.2016 @ 11:12:50
(Профил | Изпрати бележка) | (не са ти толкова елементарни частиците, тривиални били... ;))
сега, от физика аз не отбирам
(хах, и от ботаника;) обаче
частиците на ужас гравитират
около ядро, което плаче
докато някой го разбива.
(Кое цвете? Онова, което мирише на смърт?) |
]
Re: Бял воал
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.06.2016 @ 13:21:38
(Профил | Изпрати бележка) | Частиците на ужас гравитират
около сърце от страх опустошено,
а ръцете ти ледени го гравират
със спомени от болка натрошени...
(С оранжево-червени цветове и име, което не харесваш) |
]
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.06.2016 @ 14:03:48
(Профил | Изпрати бележка) | Ще трябва топлина да се събуди
в студените ми пръсти,
но отсъствам...
от себе си, разбираш ли... отсъствам
или съм съвършено друга, чужда,
или във сянка бледа се превръщам...
(Това за цветето звучи страшно. Ама сме разведряващи и двамата :)))
|
]
Re: Бял воал
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.06.2016 @ 19:22:39
(Профил | Изпрати бележка) | Пък аз се имам даже в повече
и все по-трудно се понасям...
Мешавица от нерви, гювече...
Отново в глупост се отнасям... :)))))))))
Бъкат глупости във мен и то в ужасно тъпи рими :)))))))))
(Разбра ли цветето кое е?) |
]
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.06.2016 @ 19:44:30
(Профил | Изпрати бележка) | (Разбрах... Онова, което уж "не вехне". Да им имам противоречивите наименования :)
|
]
Re: Бял воал
от rady на 04.06.2016 @ 15:08:25
(Профил | Изпрати бележка) | Зад привидно застиналата картина на едно полусънно състояние откривам разни неща, които все пак говорят за скрити емоции. Като лек, неосъзнат копнеж към промяна, и съжаление за безчувствието и изтръпването. А също и очакване - нещо, или някой да събуди лирическата...
Е, ето че и аз се разфилософствах, за което се извинявам! Коматозните състояния са интересни за медицината, психологията, а също и за парапсихологията. Събуждай се, Елси! :))) |
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.06.2016 @ 23:34:33
(Профил | Изпрати бележка) | Събуждам се аз - силна рязка светлина. Дръпвам щорите, слагам слънчеви очила и се завивам през глава. Светлината може да е болезнена, мигренозните го знаем най-добре :)
(Не ме слушай, така е, както казваш. Обаче събуждането само в приказите е толкова красиво-романтично, в реалността се прави със сритване :)) |
]
Re: Бял воал
от yoro на 04.06.2016 @ 21:25:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Будната кома вегетира в сетивата. В червените мрежи от капиляри в очите е застинало безвремието на обрулената душа. Иска, но не може да накара тялото да съживи закърнелите чувства, твърде дълго изстивали от сблъсъците с невъзможното и измамната светлина на копнежа. Страх ли е, или инстинкт за самосъхранение, преливащ в неизбежно самоунищожение..? Нека дойдат бурите, които ще разпръснат застоя и ще накарат тази бяла мъгла да се вдигне. Преди студът да погребе последните зрънца светлина и да предаде душата в костеливите ръце на Мрака. Нека Силата съживи сетивата, преди да отнеме всичко от тях и се спусне непрогледната завеса, след която няма връщане назад... |
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 04.06.2016 @ 23:43:53
(Профил | Изпрати бележка) | Много силно и точно... "Иска, но не може да накара тялото да съживи закърнелите чувства, твърде дълго изстивали от сблъсъците с невъзможното и измамната светлина на копнежа."
Благодаря ти. |
]
Re: Бял воал
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 05.06.2016 @ 08:32:28
(Профил | Изпрати бележка) | Ех... тъжно ми стана от твоя стих, elsion!
Дали музиката го е провокирала?! (реторичен въпрос)
Но стихът ти много, ама много провокира мен като читател и... малко професионално!
Чувството на прекалена втораченост на лирическия герой/героиня в себе си и бездействие оставят у мен желание да му/й подскажа, че всичко подлежи на промяна и трансформация....
Браво, Провокаторе! :-) |
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 05.06.2016 @ 10:02:29
(Профил | Изпрати бележка) | знаеш ли колко неща искам да ти отговоря едновременно, с един единствен мотив - несъбуждането :)
(но ще се закача за думичката "провокатор" ;)
(прочети го не само от психологическа перспектива (за нея не ми се говори, особено пред професионалист ;), а и от космологическа... ако мога да го нарека така; моите символики са омотани и могат да се четат в няколко контекста; например - кома=симулирана реалност=земен живот=забравяне на истинската същност/име/свят :)
|
]
Re: Бял воал
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 05.06.2016 @ 12:35:38
(Профил | Изпрати бележка) | На това му се казва обитаване на Висши светове :-)
Скоро ще организирам едно събитие под наслов: ТУК И СЕГА!
И в тази връзка пък ми идва в главата един цитат на Ричард Бах (по памет - Светът е твоята тетрадка и в нея ти избираш какво да пишеш, дали да късаш страниците....- нещо от този сорт).
Огромно ти благодаря за отговора!!! С голям знак за мен! :-) |
]
Re: Бял воал
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 05.06.2016 @ 21:57:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Елс :)))))))))))) Изобщо не ти вярвам на безчувствието. Пишеш толкова красиво, така че няма как да ме заблудиш. Във всичките ти стихове откривам страх у лирическата героиня да се отвори, да се хареса, да й е хармонично в кожата й. Ако някой е предизвикал това затваряне е за голям бой! Лирическата да вземе да му тегли една и да не му обръща внимание, защото е красива. Време е за намиране. Саморазрушението се изчерпа. Мда :))))) |
]
Re: Бял воал
от shrike на 11.06.2016 @ 21:52:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Едно от най-любимите ми твои. Пресипналият глас е моят. |
Re: Бял воал
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.06.2016 @ 11:35:38
(Профил | Изпрати бележка) | Пресипналия глас, така настойчив,
но вече дрезгав от премного викане,
в ухото ми Безчувствието пренастройва,
докато гласове да чува то отвикне...
(Благодаря на всеки, който пресипва заради мен :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 790
ХуЛитери: 2
Всичко: 792
Онлайн сега:
