автор: apostola

Загърбил земните несгоди,
преминал слънце и мъгла,
приключил дългите обходи,
захвърлям мъжките тегла.

Ще слушам как душата в мене
настройва новия си тон.
И как за утрешното стене
във тонове и полутон.

Ще бъде утре преродена
и част от нови светове.
Отново там ще е родена,
където няма грехове.