| Змия, захапала опашката си Часовникът е с цвят на празнота,
а в пазвата му времето е спряло.
Денят ухае на презряла тишина
и с нея цикълът започва отначало.
Под прашен слой сивее огледалото,
температурата му-равнодушна нула.
Упоени мисли трескаво създават
илюзия, че вероятно съществувам.
От пъзелите на избягалото щастие
сглобявам нова версия на себе си,
добавям грях, вина на равни части,
за да се скрия от измамното спасение.
Изгубих правата на земните посоки,
около себе си въртя се в кръг.
Вертиго, но обърнато наопаки,
на себе си съм чужд и на света.
Мелодията на фиаското си композирам,
а в мен кръгът отново се затваря.
Пробождам мъртвите си спомени с игли
и ги събирам във хербарий на забравата.
Публикувано от hixxtam на 03.06.2016 @ 00:53:48
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от yoro
Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Змия, захапала опашката си" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Змия, хапеща опашката си от rady на 03.06.2016 @ 13:50:19 (Профил | Изпрати бележка) | Ако сглобиш си пъзела отново,
светът към теб ще се обърне
и щастието - истинско и ново,
в мелодията ти ще се завърне!
Другия път - по-оптимистична мелодия! :))) |
Re: Змия, хапеща опашката си от somebody (somebody_s@abv.bg) на 03.06.2016 @ 15:36:59 (Профил | Изпрати бележка) | Змията бавно кожата си свлича
и аз я виждам преродена в птица,
часовникът започва да тиктака,
световъртежът спира, чезне мракът.
Температурата се повишава,
излизаш от кръга, добиваш вяра,
мелодията се избистря чиста
и все по-лесно е самото дишане.
Хубав е стихът ти, Жоро, съществуваш! Състоянията на липса, студенина, илюзия, безизходица и желание за самосъхраниние са описани изключително силно! Браво, човече! Желая ти да бъдеш щастлив! |
Re: Змия, хапеща опашката си от kameja на 03.06.2016 @ 16:05:09 (Профил | Изпрати бележка) | Започва мелодично с красиви метафори и върви плавно. "Упоени" малко нарушава хармонията, според мен. И последният куплет натежава малко повече с дължината на първия ред и третия. Иначе е чудесно! |
Re: Змия, хапеща опашката си от elsion (negesta@gmail.com) на 03.06.2016 @ 16:25:23 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, че с това нацелваш десятката при мен? :)
Змия е, захапала опашката си... А цикълът е много любопитно нешо - в него краят и началото са събрани в едно, ако погледнеш под определен ъгъл. |
Re: Змия, хапеща опашката си от bagarov на 03.06.2016 @ 23:20:37 (Профил | Изпрати бележка) | отлично начало но краят е просто издишване
|
Re: Змия, захапала опашката си от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 05.06.2016 @ 08:21:32 (Профил | Изпрати бележка) | Несъзнателно или не, но за мен лирическият е затворил кръга, а това означава покачването на следващото стъпало. Хербарият на забравата особено много ми хареса! Поздрави! :-) |
Re: Змия, захапала опашката си от Gabriel на 14.06.2016 @ 13:08:10 (Профил | Изпрати бележка) | Харесват ми взаимодействието на идеите и символите в темата за цикличността и вездесъщата (или вездесъщият, не съм сигурен) Уроборос. Хареса ми също, че има баланс между земен изказ и лека атмосфера на мистика, при положение, че нещата са изцяло през погледа на човешкото. |
| |