автор: _katerina_

„Направете така, че мечтите да поглъщат живота Ви, защото иначе живота ще погълне мечтите Ви…“
Антоан дьо Сент – Екзюпери

Болничният коридор беше пълен с нервни пациенти.
- Сега, – започна доктор Николов – как ти е името?
- Джони.
- Истинското име питам как ти е ?
- Асан – отговори мъжът от ромски произход.
- Асане, на Анка трябва да й сменим ставата и да й сложим едни пирони, гвоздеи, нали разбираш?
Кима утвърдително господина.
- Обаче това здравната каса не го плаща. Струва две хиляди лева. Съгласни ли сте?
- Е, как, съгласни сми .
- Добре, сега ще й дадем дата за операцията.
Напускайки болницата Асан и синът му се сбутаха:
- Ши им са видат звизди на тез, ши искат пари – и се закискаха ехидно, та чак пробляснаха на слънцето металните им зъби.
На следващия ден служителите в болницата се пръснаха като работливи мравки извън мравуняка. Отвориха операционните зали, настаниха първия пациент и започнаха да му подават анестезия.
- Стойте! – извика един от лекарите. –Кислородната инсталация не работи. Сега ще извикам майсторите да видят какъв е проблема.
Засуетиха се всички, имаше много планирани операции за деня. За щастие в момента не се налагаше някаква спешна интервенция.
- Медните тръби на инсталацията ги няма, някой ги е откраднал през нощта – викна друг лекар. – Чакаме второ нареждане от началството.
В късния следобед операциите започнаха, проблемът беше отстранен. В следващите дни Анка беше вече със сменена става и титаниеви пирони.
Дните се заредиха като бисерна броеница на времето. Като вълни след хвърлено камъче във водата. Беше късна пролет. Слънцето като се усмихна на онова ми теменужено небе, та и душите на хората като че се отвориха. Доктор Николов имаше прекрасна дъщеря, която тази година завършваше своето средно образование в елитна гимназия. Както децата се изразяваха „Там учат от лъв нагоре“. Абитуриентският бал предстоеше и подготовката беше в разгара си. Момичето на тати пожела силиконови гърди, защото е модел и трябва да бъде много секси на бала. Лекарят не беше съгласен с тези прищевки, но като един обичащ родител не можа да устои пред момичешките сълзи. Поръчаха рокля от дизайнерска фирма, то не че беше кой знае каква, ама нали трябва да е маркова. Госпожицата посети и фризьорски салон за пробна прическа. Цупи се, мръщи се известно време и отсече:
- Искам перука!
Разбира се настояваха да бъде изработена от естествена коса и с определена форма.“ Младежите днес са много взискателни към външния си вид. Ами гаджето на дъщерята - все е с оформени вежди, епилиран, даже понякога се чудя дали не се гримира – си мислеше Николов .- Нали сега всички са метросексуални, не че го разбирам това. Както се шегува Маринов – в тези модерни времена, не се знае кой мъж е, кой жена…“
Празничният ден все повече приближаваше, отидоха да вземат и да изпробват перуката. Като я видя, госпожицата викна в истерия, започна да я скубе, скубеше и своята коса.
- Какво толкова – чудеше се бащата- коса като коса.
- Не е, погледни я на какво прилича. Няма да ходя като оскубана кокошка на бала! – крещеше момичето. Хвърли я в краката на фризьорката и излезе от салона. На вратата почти се блъсна в млада жена с измъчен вид и около десетгодишно дете. Момиченцето беше с гола глава, явно беше претърпяло химиотерапия.
- Здравей, мила! Заповядай! – усмихна се фризьорката и го покани. – Твоят подарък е готов.
Извади малка перука, постави я на детската главичка и от очите на малката потекоха сълзи.
- Но защо плачеш? Не се ли радваш?
- Аз имам коса !– хлипаше момиченцето .– Вижте, аз имам коса! – и се усмихваше през сълзи.
Майка му го прегърна и също се разплака.
На доктор Николов му се искаше земята да се отвори и да потъне там, с широки крачки тръгна да догони дъщеря си.
Абитуриентският бал мина чудесно, младежите бяха щастливи. Викаха неистово „1, 2, 3…12“ и повтаряха. „ На какво се радват се чудя, като сега започва трудното изпитание „– питаше се Николов.
В първия ден след празничната му отпуска в кабинета влезе Джони или Асан – съпругът на Анка:
- Докторе, искам да питам тука ина рабута?
- Кажи, Асане, какво има сега? Да не те болят и тебе краката?
- Не, докторе, Анка почина.
- Как така, какво стана? Моите съболезнования!
- Ами инфарк казаха, ни знам аз, ни разбирам. Ама аз такова, докторе, исками да я кримирами в болницата, можи ли?
- Мисля, че не може, трябва да питаме. Защо така решихте?
- Ний такова, исками тука, щоту посли да дадат ставата и гвоздиити да ги прудадем.
Доктор Николов опули очи от изумление, устата му остана широко отворена. Сложи ръка върху сърцето си, имаше чувството, че ще припадне.
„Господи, в какъв свят живеем? Ти ли го създаде такъв, Господи или ние го направихме ?!...“
Не може да залепиш крила на гъсеницата и да я накараш да лети като пеперуда. Но само един мах на крилата може да доведе до кардинални промени.
Като човешки същества ние имаме свободна воля да решим, какво искаме да правим и как ще го направим. Следваме нашите собствени избори и Бог мълчаливо бди над нас. Пясъкът може да създаде перла, но мидата сама трябва да отдели примесите и нечистотиите.