Попива мъглата
до болка познатия ден
изчезват калкан след калкана
и крясък на гарван
се мята неистово
капан е за призраци
във този ефир
се разпадат на капки
на ситни частици божественост
сенките
и виждам как ангели
прескачат оградата бяла