автор: SEVERKA

Сребърният дъжд отмива всякаква тъга -
нишките през слънчевия лъч са стъклени.
Покрива ни таванът на небесната дъга -
за ръцете хванати, вървим със теб до мръкване.

Мъката от тебе нека да избяга -
да се разтвори като дим и образ във мъглата.
Към нас ръцете нежни любовта протяга -
спомни си за предназначението на жената.

Спомни си за какво се спуска нощ
като воал, под себе си да ни приеме.
От теб да се опия като стар саркош*
и да съчиня за теб най-чудната поема.
_____________________
* саркош(тур)= пияница

03.05.2014 г.
Из излезлия на 25 май 2016 г. сборник с новели и любовна лирика "Гласът на сърцето".