автор: gorestled

Запасан с два слънчеви меча,
и яхнал сто коня небесни,
по пътя му, следват го вечно,
рошави облаци – с песни.
А той задява момичета,
косите им дърпа през смях,
краде им цветята закичени,
вдига полите им, вдига и прах.
Безгрижен, дързък и млад,
с изпъкнали, тръпнещи жили,
изпитващ неистова жажда и глад,
да се перчи със своите своите сили.
До мига, в който се спря -
сякаш нещо го спъна,
а само видение в бяло видя,
но стихна и плаща си сгъна.
Изумени пчелите се сриха
и той чу нейното име.
„Вишна съм”- каза му тихо,
но сякаш прошепна: „Вземи ме!”
И той пое крехките бели ръце,
докосна с дъха си белите пръсти
с лудешки туптящо сърце ,
туптящо - до пръсване.
А над тях, дружината спря и се чуди
Не сънува ли?
Дори поръси ги с дъжд,
но повярва накрая -
никой, никой по- нежно не люби
от силният, силно влюбен, истински мъж.


Т. Лозанова 2016г.