автор: apostola

На тротоар приседнал тъжен,
от струните изтръгва звук.
С какво живота му е длъжен,
че през деня той свири тук?

И явно е добър, за Бога!
Роден е- вижда се- с талант.
Живота днес му е тревога,
че трудно е за музикант.

Блестят монетите в чинийка-
ще има нещичко за хляб.
И сладоледа във фунийка
ще го зарадва, като сляп.

Но кой нощес ще му се радва,
когато е във своя дом?
Дали си щастие открадва
в разбития си ден със взлом?

Навярно хлябът е украска.
В душата песен му звучи.
Животът с нокти си го драска
и пълни мокрите очи...