На тоз нахалник станах дама
и затова го тача,
а той поднася ми измама след измама,
с което ме изправя пред задача
не само грешките да оправдавам,
създавайки си непрестанно грижи,
а нови отношения да създавам,
та ежедневието му да се движи.
Душата ми душата му целува,
когато среща лъчезарния му взор
и в миг кръвта започва да лудува,
открила с трепет нов позор.
Но аз за него не разказвам,
а с възмущение страдам
и своята душа така показвам,
с което пък самичка се наказвам.
Вървя спокойно в натрапения срам
и преобръщам в стихове Земята,
оставяйки го вече сам -
парите нека си пресмята.
Различието от нас добре се знае,
а диалогът ни е мил и драг,
че всеки в другия съдбата си гадае,
откривайки в поведениието му враг.
Това, което той желае
остава в облаци далече,
но щом започне да ридае
разбирам, че ме разиграва вече.
В такова неразбиране сме често,
запазвайки с усилие някакво приличие,
в което всеки пази свойто:"Ресто!"
чрез съответна доза безразличие.