автор: pc_indi

Бабчето ми е голямо
и когато ме прегръща,
хоп! и... тути бау!- ме няма
-скрила съм се като в къща.
Като в пухкаво гнезденце.
Казва: " Много те обичам,
ти си моето врабченце,
мое птиче- чуруличе.."
После се превръщам в лъв,
в мечка, в драскаща маймунка,
даже в тигър сладкозъб!
"...Дай на баба да го цунка! "
И ѝ казвам: " Бабо, пей! "
Като вятъра в листата
баба пее и се смеем..
" Плуват патенца в реката.."
И подскачам ѝ в ръцете-
клони за дървесно жабче
със разлистени куплети...
Ех, че бабче - баобабче!