автор: Perpetuum

In memoriam
Тази вечер тя си легна и заспа необичайно рано- обикновено бе будна и стоеше винаги online до късните часове. А и беше още толкова рано, за да напусне света. Заспа успокоена и за дълго, заспа завинаги. Едва в този момент намери мир със себе си, нищо че на профила си бе написала: -Аз съм себе си, когато съм в мир с тази, която не съм.
Джина с тоник и парченцето лимон останаха недокоснати. Беше се класирала предварително за един турнир по табла. Играта започна, съперникът чакаше тя да се появи, което не стана. Отреденото и няколко минути време безмилостно намаляше, и накрая свърши. На монитора се появи съобщение: Game Over- Играта свърши. В този миг противникът ѝ почувства, че това бе най-горчивата му победа някога. Нежните ѝ ръце така и недокоснаха отново зарчетата, а толкоз биха желали да бъдат подметнати от нея, готови да ѝ донесат в отплата невероятен късмет. Останалите играчи онемяха от скръбната вест, понеже всички я познаваха. Съжаляваха за зар4ето- един от нейните псевдоними тук. Но не можеха да ѝ помогнат вече с нищо.
По друго време гласът ѝ щеше да отговори, ако някой ѝ се обадеше на мобилния телефон. Но понякога отлагаме разговора до утре. Отсега телефонът щеше да звъни напразно, докато накрая автоматично отговори, че абонатът не е включен. Късно е. И да оставите съобщение, то никога няма да бъде прочетено. А отсега нататък ще е offline на месенджерите. Единственото което може да се направи е да не се изтрива от там. Нито от паметта. Веднъж тя ме бе попитала, като знаеше склонността ми към думите, какво бих написал за нея. Всичко друго предполагах че ще мога, но не и това, което пиша в момента! Не допусках, че нейната история ще свърши така изненадващо с трагичен край. А ето че недописаната страница на дните ѝ се затвори безвъзвратно. The End… Само от компютъра се долавя неспирно една от любимите ѝ фолк-певици с "Шампанско и сълзи". Сълзите не пресъхват обаче, дори и да следва- "Животът продължава"...
На другата сутрин горчивото кафе без захар изстина, без да бъде отпита нито една глътка. Чашата не усети както обикновено допира и топлината на познатите женски устни. Безмислено неупотребено остана червилото.
Тогава запалих една свещичка. Тя горя бързо, а после изгасна внезапно, както животът ѝ. Изведнъж думите, сложени от нея на Скайпа се оказаха зловещо предсказателни: - Живей днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде!!! It`s my life.