(превод на "Let It Be")
Срещна ли тревога тежка
и нещата не вървят,
мама Мери тихо идва
с мъдрост топла и човешка:
“Нека следват своя път.”
И сред мрачини дълбоки
думите ѝ пак звучат,
образът ѝ жив пред мен е —
маяк сред вълни жестоки:
“Нека следват своя път.”
Щом най-свидните ми хора
моето сърце сломят,
на обидата парлива
само туй ще отговоря:
“Нека следват своя път.”
А настъпи ли разлъка —
двама да се разделят, —
вярата във бъдна среща
лек е благ за тази мъка:
“Нека следват своя път.”
Стигне ли ме нощ беззвездна,
зли тъми ли закръжат,
светъл лъч над мене блесва,
грее до зори сред мрака:
“Нека следват своя път.”
Звук от музика ме буди,
бодро хората вървят,
мама Мери тихо идва,
шепне думите си чудни:
“Нека следват своя път.”
Автор: Пол Макартни