автор: LeoBedrosian

Поспрях се на деня във края
на страничка една
със обещания за рая
и там, една жена

седеше, и ми прати снимка
о, каква жена!
сред гръцки мрамор и лирика
във миг у мен пропя...

О, вие богове йонийски
вий сторихте я, знам
сред колоните дорийски
вдъхнахте ѝ плам...

Защо оставихте ме, клетий
пред стройния ѝ лик
горкия, да редя куплети
и ахкам в тоя миг...