автор: zika

- Гордея се с теб! – каза баща ми. – Успя да спечелиш Голямата награда!
Поканил съм приятелите на вечеря. След това ще те изпратим.
- А Сънят според теб, какъв ще бъде? – попитах аз.
- Не знам! За всеки е различен.
- А ако не се завърна?
- Никой не може да те принуди – въздъхна той и започна да приготвя масата, а аз се запътих към илюминаторите, за да погледам полярното сияние.
Зима е и от нашето селище Ел-Кахиера, разположено до северната полярна шапка, се открива страхотна гледка. Днес има пясъчна буря и доста от децата са се настанили до увеличителните сфери. Природният спектакъл не е за изпускане!
Разноцветните лъчи, пулсирайки през облаците прах, създаваха невероятни картини. Пред нас се появяваха замъци и невиждани чудовища. Разцъфтяваха огромни цветя във всички отенъци на червеното. Ярко жълти реки се вливаха в синьо-белия лед, от там изригваха оранжеви фонтани към сивото небе и се сгромолясваха в кафявата пръст...
- Гостите пристигнаха – чух гласът на баща ми в слушалката.
Чакаха ме татковите най-добри приятели.
Тук, в големия купол на Ел-Кахиера, което на някакъв древен Земен език означава Марс, има петдесет и двама мъже и четиридесет и осем момчета. Създават ни през определени интервали и ни обучават на всичко, което знаят.
Преди триста-четиристотин години изригнал най-високият вулкан в слънчевата система - щитовидният Олимп в равнината Тарсис. Загинали много специалисти. Прекъснала и връзката със Земята.
Първите сто години били трудни, защото част от знанията, от които зависи живота ни на тази планета, се изгубили със смъртта на хората.
Всичко това го учим по история. Учихме и за жените и за стария начин на възпроизводство, но нямам мнение по въпроса.
Изчезнала и способността на хората да спят и да сънуват – каквото и да означава това.
Разказвали са ни, но мисля, че е по-скоро легенда. Сега наричаме ,,сън” пребиваването в кристалната зала. Направена е от искрящи изумрудени плочки, намерени в каньона Маринър след изригването на вулкана. Всяка година полагаме изпити и най-добрият прекарва известно време там. И винаги след това нещо се променя в живота ни. Говори се, че всъщност залата те избира, но никой не може да го докаже.
Понякога хората не се завръщат.
- Наздраве – провикна се Иван, най-добрият астрофизик в Ел-Кахиера. – За дебюта ти.
Златистата течност бълбукаше в чашата ми и аз с удоволствие отпих от нея. Казва се
Сахарa – направена e от лишеи и има вкус на мед, така е записано.
- Да не се откажеш? – потупа ме по рамото Хю, главният биохимик.
- Не – отвърнах аз – Защо питаш?
- Може да те дострашее.
- Да ме е страх! Мен!
Всички се разсмяха.
- Оставете го! – намеси се баща ми. – Всъщност изпитанието е сериозно и важно за живота ни!
Вечерта мина в шеги и приказки за едно време, когато живеели по стотина години! А сега – максимум до четиридесет. Затова всеки се пресъздава на около двадесет и отглежда своето ,,копие”. Всъщност имаме само външна прилика, иначе сме други хора.
Алармата ни стресна!
- Време е – каза баща ми и всички се отправихме към кристалната зала.
Там ни чакаха Четиримата – те са възрастни и не се пресъздават. Били са в залата много пъти и затова живеят по-дълго.
Сбогувахме се и аз останах сам с върховния съвет на Ел-Кахиера – Четиримата.
- Да вървим! – усмихнаха се те.
Докато се усетя и вече стояхме пред зелената проблясваща врата. Обясниха ми какво да направя.
Докоснах я с ръце и се озовах вътре в голяма пирамида. Всичко излъчваше светлина, но тя не дразнеше очите – по-скоро беше като приглушено сияние. В средата имаше подиум от същите блестящи плочки. В главата ми прозвуча глас:
- Йов, легни и се отпусни! В безопасност си!
Подиумът беше топъл и мек. Обгърна ме и започна да вибрира. Обзе ме спокойствие и аз затворих очи...
... Плувах във вода, заобиколен от делфини.Чувах писуканията им. Знаех и разбирах всичко. Отивахме при планетарния им съвет за помощ. Разбрах, че сме обречени и, че се опитваме да намерим изход. Много скоро ще се сменят полюсите на Марс и нямаме никакъв шанс. Зеленият кристал е от разрушен портал към други светове. Техен е. Направен е от сълзите им. Опитвали са се да ни помогнат, но липсват плочки, а и формата на пирамида не е от най-добрите за пътуване през времето и пространството. Не са можели да ни въздействат, защото сме престанали да спим и не са могли да проникнат в нашето съзнание. Чрез кристала започнали да търсят подходящи хора, за да ни помогнат. Понякога успявали да пренесат някой на безопасно място.
Моето съзнание влязло в синхрон с енергията на Портала и аз съм се озовал при тях.
Знаят как да ни помогнат.
Водата почерня от делфини – бяхме пристигнали.
Настана тишина!
И делфините заплакаха...
...Когато отворих изумрудената врата, всички ме чакаха. Държах в ръката си съд, пълен със сълзите на моите приятели. Вратата зад мен не се затвори и ние – стоте
,, марсианци” влязохме в пирамидата. Всеки погълна капка сълза и заспа...
...Събуди ни топлото Земно слънце, плясъка на вълните и радостните подсвирквания на ято делфини!