автор: KBoianov

Живяха някога трима селяни с еднакви схлупени колиби и ниви.
И се яви ангел Господен, даде им едни семена и им рече:
- Дерзайте! От тия стават небесните плодове.
Първият селянин не повярва. Припечели много пари от добитък, направи си палат, а духовната нива запустя с плевели и не даде плод.
Вторият селянин се съмняваше, но посади семената. Еднакво работеше за имането и на духовната нива. Направи си каменна къща,а от нивата получи същия брой зърна.
Третият селянин запретна ръкави. Изора издълбоко нивата, натори я и посади небесните семена. Поливаше ги и плевеше. Тъй нивата от една крина зърно даде десет, макар човека да си живееше в същата сламена колибка.
И ето че дойде ангелът да провери що са сторили.
- Какво си направил с духа си? На него не са му нужни палати и звънци!- ядоса се той на първия селянин.
- Ти даде еднакъв дан на имането и духа. Посей пак семената - рече ангелът на втория селянин.
- Хубаво си се погрижил, добри стопанино - похвали небесният пратеник третия селянин.
Извиси се ангелът Божи и извика силно.
- Човеци, вижте на небето своите дарове!
И съгледаха селяните: за богаташа сламена колиба, за втория каменна къща, а за бедния селянин- палат от чисто злато.
- Не се мери със земна крина духовния плод!- обясни ангелът. – Блажени ония, що сториха духовните зърна според небесната мера!
Амин.