Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 6
Всичко: 423

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Administrator
:: pastirka
:: KBoianov
:: Albatros
:: melange

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСемейният живот на Ромео и Жулиета
раздел: Хумор и сатира
автор: katbalu

Та… как да ви кажа значи… Каня се да пусна най-официално следната обява – „Подарявам двойка вълнисти папагали заедно с клетката и оборудването към нея. Тел…” и т.н.т….
Разочарована съм, ама безкрайно съм разочарована от папагалчетата, които купих наскоро. По точно от Жулиетата. В нея е целият проблем. Душица под нокът носи дето се казва, ама пиперлива. Люта като чушле.

До към пет, шест часа сутринта в клетката цари мир, тишина и спокойствие. Но ето, че идва мигът на пробуждането! Няма как да го пропуснеш, защото неистовият зверски крясък винаги те сварва неподготвен. Представете си, че някой реве с отворено гърло и от устата му къркорещо излиза звукът „А” съчетан със звука „Р”. А? Страшничко е. За мен е страшничко, а какво остава за бедният, малък, нещастен Ромео… Горкото птиченце! Опитва се да си намери място, щура се като лудо из клетката, докато нежната му персона го прогонва истерично отвсякъде и мята крила като вентилатор. То аз се плаша, а какво остава за Ромео! В моментите, които Жулиетката спира да си поеме дъх, озлобената й човка трака заплашително, а крилете й разцъкват като бицепси на боксьор, който отпуска парата между рундовете.
Тъй… Крясъците траят поне няколко часа. Ако усилиш копчето на телевизора, ще усилиш и копчето в човката на Жулиета. Целият този трагико-комичен театър трае докъм обяд. След това, настъпва неочакван обрат. Прегладняла от четиричасовият си труд малката дама отпрашва към хранилката и кълве зрънца и плодове. Изтощения Ромео пък, използва антракта и плашливо скоква върху една от двете пръчки в клетката. Разбира се на по-ниската пръчка! По високата е за Жужи, не бива да я гневи отново!
И тогава… тогава започва да пее… Хубаво, като канарче, като славейче, като сладкопойно птиче. Измъченото му сърчице излива сладкопойни трели, омагьосващи нежни звуци. Това е и преломният момент. Препълнената със семенца уста на Жулиета остава притихнала. Ако досега се е косила, че нейния скапан кавалер не й е осигурил хубав живот като този на свободните птици, които прелитат отвън в синьото небе и че не се е погрижил да я отведе в по-голяма и по красива клетка, ако е смятала, че перцата му са прекалено сиви, а характерът му твърде мекушав, вече напълно е забравила това. То просто няма значение. Закачайки се по стените на клетката с човка и нокти, малката дама мълчаливо се примъква до своя Ромео. Направо се лепва за него. Е, тогава да я видите! Като нея няма друга! Все едно друго птиче се е появило.
Можеш с часове да гледаш, как мъниците играят и си приказват на техния папагалски език. Или пък как се целуват се със смешните си човчици, прегръщат се с крилца и всеки един пощи нежно главата на половинката си, спасявайки го от неприятните кокошинки по нея. Тези мигове са апогея на целия наситен с драматични събития ден в малката клетка. Една педя място, две перца и толкова емоции… Птичетата примижват от удоволствие и почти заспиват допрени едно в друго, убедени че светът е точно толкова голям и красив, колкото е голямо чувството помежду им.
Абе…любов! Какво да ви кажа. И на мен все още не ми е много ясно…


Публикувано от hixxtam на 13.05.2016 @ 07:56:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   katbalu

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.07.2022 год. / 16:15:07 часа

добави твой текст
"Семейният живот на Ромео и Жулиета" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от Markoni55 на 13.05.2016 @ 11:45:59
(Профил | Изпрати бележка)
Вчера го четох и видях и снимката. Щях да ти пиша там коментар ама бях на телефон. Интересни образи си създала. Кати, ти не можеш без някакъв животински свят около себе си. По-важно е, че имаш други очи за света около себе си.


Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от katbalu на 13.05.2016 @ 18:11:32
(Профил | Изпрати бележка)
Явно, да – обичам животните. Бях решила да не вземам никакво животинче повече, но тези двата мъника ми се сториха твърде безобидни и лесни за гледане. Да, да, ама не. Няма как да не се развеселиш, ако застанеш до клетката им. Комедия!:)

]


Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.05.2016 @ 22:24:44
(Профил | Изпрати бележка)
Само да ти кажа една хитрост против хвърчане на люспи от просо, Кет :)))))))))) В долния край на клетката, отвън, се захващат правоъгълни парчета стъкло. Остъкляване на клетка :))))) Отчасти помага и птичките имат видимост, докато кълват.

]


Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.05.2016 @ 14:03:24
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))))))))) Точно така изглеждат, Кет. Имала съм Роко и Доли, Кики и Рики, Коко и Лори :)))))))))) И всичките са правели точно това. Женските определено са по-агресивни, но умеят да са и любвеобилни ;))))))))))


Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от katbalu на 13.05.2016 @ 18:17:01
(Профил | Изпрати бележка)
Ехеееййй :) три двойки! Ако едновременно са си правили компания, представям си какъв купон се е вихрел:)))) Иска ми се да ги пусна да си похвърчат из хола, но се страхувам, че ще се заблъскат в прозорците. Жал ми е, че са затворничета. Но въпреки това, успяват така да оживят своето пространство:))))

]


Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.05.2016 @ 22:21:38
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))))))) Ееее, не по едно и също време :)))) В първи клас приятели на родителите ми ми подариха един тревистозелен Коко. Стори ми се самотен и изврънках нашите да му вземем синьо-бяла жена Лори. След някаква дълга пауза, бях някъде 7-8 клас купихме Роко и Доли. Роко беше бял с малко синичко, а Доли светложълта проклетия, която постоянно го нападаше и кълвеше. Летяха си свободно на остъклен балкон и в кухнята. Хапваха от мазилката. Кацаха ми по главата и раменете, по гърба. Нощем спяха в клетката. Роко обичаше да се оглежда в огледало и да си мисли, че има кротък двойник, с който да разговаря, да си пеят и кряскат. Беше изключително смешен. Заставаше на разстояние от огледало над мивката, извиваше главица на една страна, после на друга и се затичваше с тънките си крачка към огледалния образ. Залепяше глава и чукайки с човка отразената си човчица започваше да пее и да си говори нещо. По някое време се дръпваше назад. После пак се затичваше, после пак и пак :))))) Доли беше надута и статична. Гледаше с апатия и сякаш му се подиграваше. Веднъж, докато бяха затворени в клетката на терасата долетя бяло женско папагалче.Вероятно беше чула познати папагалски звуци. Присъедини се към групата :)))) Точно бяхме решили да купим четвърто птиче, за да експериментираме снасяне и мътене и се оказа, че бялата женска е избягала на детенце от съседния вход :)))))) Доли загина драматично една нощ, а Роко живя до дълбока старост близо 7 години.
След време, двете ми деца се сдобиха с Кики и Рики. Кръстиха ги семейство Цуреви :)))))))))) Тези бяха най-хармоничната двойка. Та така с пъстрите двойки птици в моя живот. Отглеждали сме и хамстера Миш, и морско свинче, което сина ми кръсти Свин :))))))
Много приятно ми стана да те прочета, Кет и да "видя" отново моите любимци. Обичам птиците. Обичам ги в полет.

]


Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от Marta на 13.05.2016 @ 17:17:21
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Миличките те...по-точно - миличкият той :) Съвсем естествено и достоверно ми прозвуча. Нямам лични наблюдения, но напълно ти вярвам - и през усмивката. Жулиетките принципно са по-хард. Кресливи и искащи. Със удължено "с" - "иссссссссскам". А ромеовците, ех, горканчовци, какво им остава освен да пеят до смърт.


Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от katbalu на 13.05.2016 @ 18:59:52
(Профил | Изпрати бележка)
И не само това:) Ромео понякога е натирен и от брачното ложе. Не бях виждала птица да спи, закачена с нокти за тавана на клетката като прилепче:))))) Струва ми се доста мъчителна поза:))))

]


Re: Семейният живот на Ромео и Жулиета
от IGeorgieva на 13.05.2016 @ 20:36:03
(Профил | Изпрати бележка)
Реалистично и с чувство за хумор. Дожаля ми за Ромео, но той прави каквото може....
Приятно ми беше да прочета, Кет!