автор: apostola

И спирам се на този кръстопът,
където търся някаква надежда.
Къде да тръгна аз и този път,
къде ли щастието ме отвежда?


Реших отново: тръгвам пак напред.
Напред е тя- мечтаната надежда.
И тук са вече дните ми поред
живота днес, в които ми се свежда.

С надеждата си тръгвам днеска пак,
че утре той- живота, ще ме радва.
Че пак ще бъда с времето във крак
и ще изхвърля тежката си брадва.

И вместо нея, аз ще нося чук,
за да сковавам падналите тарби.
И не къде да е, а само тук
ще лъснат непознатите ме дарби.