автор: kameja

Нощем, когато
вятър в тревите търкаля се,
някакви сенки по небето мотаят се
и със звездите на топчета си играят.
Облаци бавно брадите си скубят,
после в нищото се изгубват.
Идва един бял таласъм
и си отчупва парче месечина -
прясно изпечен топъл кравай.
Старите къщи тихо въздишат,
изоставени дворове люляци кичат.
И разказват баирите приказки древни
за нейде заровени ценни бокали.
После долита на утрото змея
и изприда деня от златна къделя.