автор: Hunterszone

Гайдарят засвири сред гнилото множество -
болна тълпа, сбор на нищожества.
Тихо посърнал. С парченце от вятъра -
прощална мелодия. Но спомни си: някога

имаше стойност всеки от миговете.
Този живот се побираше в стихове.
И нямаше сякаш предел за стремежите,
и слънцето диплеше шарени мрежи.

Мелодията стихна.
Изтля светлината.
Ала във миг се усмихна

гайдарят, чието послание
роди в тъмнината
малко лъчисто създание.