автор: rumpel

Мирише на мъзга и на смола.
Навлиза пролетта във свойто право.
Златисто-черна рошава пчела
крепи се на крачетата си здраво
върху красив и жълт игликов цвят.
Чрез нея пак възражда се животът.
Наоколо дърветата не спят.
Накацали са лястовички като ноти
по жиците... Какъв красив пейзаж!
Каква безмълвна пролетна картина!
Идилия по-стилна в пъти! Дваж
по-сигурна от свършилата зима.
А мирисът на ново и мъзга
изчиства от душите ни мъглата.
Възкръсва пак от нищото снега
и се превръща в тайнство на водата.