автор: marisiema

Навън задуха северният вятър.
Изплашени, красивите мечти
се гушат в ъгъла от хлад обляни.
На прага са застинали сълзи.

И поривът ми с вятъра избяга
след светлите ми мигове до тук.
В прозорците ми сенки и разпятия
рисуват демони с кристали студ.

Не мога да избирам - нямам право.
Студена самота притисна моя ден.
Неволите напират и ме давят
в дълбоки ями с тежък мрак стаен...