автор: Heel

Ало, ало, миличък, ало!
Този път не е за щяло или нещяло!
Здраво го закъсах днес,
цялата съм в тежък шок и стрес.

Не, не са ми свършили парите.
Ох, направо ще ме уморите!
Все това ти е в главата,
а взимаш хубава заплата!

Да, разведени сме вече, знам,
Не ми напомняй, още ме е срам,
че тъй жестоко ти изневерих
със онзи смотан грозен Исперих.

От нерви фъфля, не от друго,
казвам ти, не пия вече, чу го.
О, не, от бялото вече не друсам
Не съм глупачка, нищо, че съм руса.

Ти да ме чуеш май не искаш!
И престани тъй гадно да се кискаш!
Таз сутрин катастрофирах със колата,
строших си лошо таза и краката.

Хей, споко, няма страшно, не умирам,
дълго ще съм в гипс обаче, подозирам.
Да ставам? Че как да ставам бе, човече?
Бедрото ми на сол е, ето го, отече.

Не, няма да мога сама да се справя.
Пикая във памперс, това не забравяй!
Нима хич не ти е мъчно за мене?
За нашата стара любов не ти дреме?

Ох, как боли ме, и гърча се цяла,
в легло прикована, от ужас примряла.
Без приятели, зарязана от всички,
нещастна жертва на тънки игрички.

Добре, ще дойдеш при мен от Испания,
Нека се сърди оназ смуглата, мáни я.
Ние със теб сме едно за добро или лошо,
Ах как те обичам, миличък Гошо!