Вятърът перчема на дърветата отвя,
фъртуна блус в олуците засвири.
Във мен кръвта отново закипя.
В душата ти мечтая да аставя свойта диря.
Залезът като конячено фламбе гори.
В мислите си с тебе се целувам.
И също статуя на Микеланжеловия Давид
мечтая и на яве ти да ме сънуваш...
Из сборника с любовна лирика
"От първо лице", София, 2015 г.