днес ще ти напиша писмо
по онзи старовремския начин -
на хартия - с малкото технология на химикала
ще опитвам обръщения,
докато те нарека по най-истинския начин,
за да смачкам на топка поне пет листа
за предстоящата зима
после ще ти пиша за времето (тук е студено),
за да звуча дистанцирано
или "студено ми е",
като детски намек за интимност
ще ти разкажа за последната прочетена книга
(преди да се отдам на съня)
за книгата, която само разлиствам
(април е месец най-жесток*)
и за тази, която ще ти дам да прочетеш
ето чувам да казваш "никога не я чети, когато си сама"
ще споделя мислите си - десеткраки кучета -
на които обещах последната си луна,
пазена за мен и теб (ако остареем, разбира се)
днес ти пиша писмо
вдигам похлупака на сърцето си
и всичко отива по дяволите
ръката ми потъва
в аурата измислена от теб
реални са масата двата стола
и идеално оправеното легло