Денят е сряда –
на седмицата е среда,
не ми се бави и не ми се бърза,
във центъра пасивно си стоя.
Ако подгоня дните – остарявам,
ако ги дърпам – нищо не върви,
за „вчера” днес отново съжалявам,
но плаши утрото със бъдещи борби.
Една поредна сряда недовършена
очаква да завърже двата края,
за да направи седмицата свършена –
ненужен, прашен лист от календара....