ХуЛите » произведение "Смехът е уморено куче"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 789

ХуЛитери: 1

Всичко: 790

Онлайн сега:
:: Mitko19

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Смехът е уморено куче

автор: rady

На нашия хълм, под нашия орех,
в пет следобед седим...
Като някакви весели свраки
със залеза бъбрим...
С кафяви пръсти орехите чупим,
говорим за любов...
И устните набъбват до тръпчивост!
Смехът е момиче,
през поляните тича и гони
на дългото лято
опашката сламена...

На нашия хълм, под нашия орех
след години седим...
Като някакви строги богини
ключа от миналото пазим...
С кафяви пръсти орехите чупим,
а устните пресъхват до тръпчивост.
Говорим за деца,
за болката,
за тока...
Смехът е уморено куче!
И в края на този следобед,
ни подмина виновно...
Мои скъпи и тъжни приятелки...

Публикувано от anonimapokrifoff на 22.04.2016 @ 20:22:31

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
rady

Средна оценка: 5
Оценки: 2

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

19.04.2024 год. / 02:25:38 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277

"Смехът е уморено куче" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Смехът е уморено куче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.04.2016 @ 02:41:51
(Профил | Изпрати бележка)

Животът ми е старо и сакато куче,
което бавно по корем се влачи,
знаещо, че нещо лошо ще се случи,
във ъгъла се свира да поплаче...

Защо ме караш да пиша такива неща сега... И на мен не ми е хич весело, но това стихо ми се стори смразяващо тъжно... Дано само да ми се е сторило...

Re: Смехът е уморено куче
от rady на 24.04.2016 @ 11:56:11
(Профил | Изпрати бележка)

Ти имаш вроден лакмус за откриване и на най–малките молекули тъга, така че не си сбъркал! Ето, че ме изби на поезия(? )– една молекула тъга... Може пък да не съм го измислила аз.

]

Re: Смехът е уморено куче
от angar на 22.04.2016 @ 21:29:12
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg

Добре е все пак щом има и смях, макар и уморен.
А когато започнете освен за деца, да говорите и за внуци и правнуци, тогава смехът ви на какво ли ще прилича?

Re: Смехът е уморено куче
от rady на 24.04.2016 @ 11:49:17
(Профил | Изпрати бележка)

Тогава може би смехът ще бъде заменен от мъдрост и ще ни стига и една усмивка!:)

]

Re:
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.04.2016 @ 15:02:13
(Профил | Изпрати бележка)

смехът като уморено куче... като се абстрахираме, че е тъжно (но в поезията тъжното е голяма сила :), това си е интересен образ

---
а след години седим...
достолепно сбръчкани матриарси
а смехът е стар отшелник
въжеиграч, тънко балансиращ
по крехките равновесия на живота :)

Re:
от rady на 24.04.2016 @ 19:28:25
(Профил | Изпрати бележка)

След още години седим...
Прекрасните ни зъбни протези,
блестящи, широко усмихнати,
ще придават на смеха
едно съвсем друго значение...
А може би ще сме щастливи...вече! Благодаря ти за коментара! :)

]

Re:
от Markoni55 на 25.04.2016 @ 18:30:20
(Профил | Изпрати бележка)

това е също добро попадение. Харесва ми.

]

Re: Смехът е уморено куче
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 25.04.2016 @ 16:47:21
(Профил | Изпрати бележка)

Ценното е, че го има вашия хълм и вашия орех. Другото е белег на времето. Приятелството е важно да остане. Хубав стих, Ради, нарисуван с щрихи от живота. Смехът може да се завърне след време. Като предяща под ореха котка. Здрасти :))))))

Re: Смехът е уморено куче
от rady на 25.04.2016 @ 23:10:59
(Профил | Изпрати бележка)

Ооо, да! Котката ми е любима, та дори и предяща! Здрастти, Усмихната! :)

]

Re: Смехът е уморено куче
от Markoni55 на 25.04.2016 @ 18:33:50
(Профил | Изпрати бележка)

Смехът е момиче,
през поляните тича и гони
на дългото лято
опашката сламена...

Толкова ми се иска да избягам от клишетата на думите и да споделя нещо смислено. Точно тази част ме влюби във себе си и си я повтарям като смахната. Ще ми се някой да беше вързал кучето, ама на, живот. Хубаво е, че момичето с поляните се е случило...

Re: Смехът е уморено куче
от rady на 25.04.2016 @ 23:14:50
(Профил | Изпрати бележка)

Да, хубаво е! Приятелството е пристанище, в което винаги можеш да се завръщаш. Ако нямаш друго! Марконче, съжалявам, че не те познавам на живо! :) Светла душа си ти!

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а