автор: pisana

Ще влезеш от вратата като топъл вятър
и бавно ще запалиш моите сетива
ще вземаш и ще даваш без остатък,
а аз по силно ще пламтя.

Когато, границата падне
захвърлена върху шкафа със цветя
тогава ти ще ме прегърнеш
с целувка ще рисуваш моята снага.

Краката ми студени ще затоплиш
с дъхът си свеж до огнено горещ
и коленете бавно ще разтвориш
между бедрата мой ще се отзовеш.

Където те желая няма да проникнеш,
а просто ще раздразниш любовта
тогава с устните си моите ще покриеш
и с длани ще помилваш всякоя една гърда.

Това ще продължава дълго
събрано в миг от вечността ,
но щастието мое ще е пълно
когато в мен запее хладина.

Не се бави , а бисера вземи си
дълбоко скрит е от света
желанията свой припомни си
от първата ни среща от мига.