автор: gitchka_gramatikova

Не ти написах стихотворение.
Не го украсих с метафори
и красиви сравнения -
не че не го заслужаваш.
Ямбът е заседнал във гърлото.
Хореят крета, не ще
да изкатери нанагорнището,
където стоиш стоически - могила -
и ме чакаш,
мамо!
Ще минат много стихотворения
покрай нас, докато дойде
точното, което
да ти посветя.

Дотогава
ще бъдеш четирите ми посоки,
накъдето ще се обръщам,
приела вид на
птици и небе.
И не по Хичкок
или като извадена от
разказ на Кафка,
ще се превъплъщавам
във различни същества,
за да те приютявам във себе си.

Не ти написах стихотворение,
мамо.
Страхувам се,
че бих те затворила във него
завинаги!