автор: yoro

Присвива устни сприхавата пролет
затоплила премръзналите пластове.
По крехките стъбла навлизат в роля
надеждите за неизбежно щастие.

Разсънено слънцето плъзва очите си
по мечтите и косите на момичета,
а вятърът по улиците неуморно тича
и най-строгите задръжки разсъблича.

Обсебващите аромати неусетно могат
да опиват властно сетивата и душите.
Сърцата спират пак да се тревожат
дали са здраво раните зашити,

дали ще може този топъл южен вятър
да съживи отново заледените заблуди?
Животът - този вечен стар театър
не може просто ей така да се изгуби!