автор: bbobbibgbs70

Върни се в стаята позната,
където още диша твоя призрак.
Където още бърша твойта сянка.
Където са разпръснати косите ти.
Където ме събуждаш със кандилото.
Ела, ела си в шепата ми немощна
и напълни със слънце стаята.
Разпилей косите си.
Дари ми топлината ти.
Полей цветята,
докосни ги с устните.
До мене потанцувай
като приказка.
Росата разпръсни, погалвай ме...
А аз пак ще целувам огледалото,
където си запазила лицето си.
Танцувай с аромата на парфюма си,
раздавай нежно твоята отдаденост.
И погали леглото ми с желание,
макар че ти си призрачна
завинаги...
Когато се събудя в самотата си,
ще се усмихна в спомена зад себе си,
ще те целуна нежно в огледалото
и ще прегърна цялата ти призрачност,
защото тя за мене е реалност.
Възкръснала безсмъртно в любовта ми
и станала възторжена отдаденост.
Не питай повече, отлитам с обичта си
на моето завързано хвърчило,
което излетя без мене -
оставило човешките проблеми
на земята...

Боян СТАНИЛОВ

2016