автор: lubara

Този маршрут е задължително да преминете с кола. Макар, че времето, което ще отделите за това, ден или седмица, ще ви се стори недостатъчно. Но нали все отнякъде трябва да се започне.

Троян е малък, красив и подреден град. Паркирате автомобила си край някой от широките мостове, които прескачат река Осъм и веднага усещате свежия въздух на планината. Балкана се е ширнал на юг, докъдето ви стига погледа. Реката е широка, не много пълноводна, с каменисти и обрасли със зеленина островчета. Старите къщи с каменните плочи по покривите са надвиснали над нея, редом с новите хотели, окичени с цветни рекламни табели. Обгърнати сте от невероятно спокойствие и свежест, което е невъзможно в големия град. Напред в дъното се вижда арката на Беклемето. Времето сякаш е спряло.
По малката и чиста главна улица стигате до централния площад. Широк, облицован с цветни големи плочи, в центъра му се намира Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Най-старите експонати са от Х век преди н.е. –предмети от могилен тракийски некропол, открит наблизо. В музея е разположен и уникален макет на занаятчийската троянска чаршия от XIX век, както и автентична грънчарска работилница. Много интересен е и кътът към брега на реката, който разказва за емблематичната за троянския край сливова ракия. А билките, които монасите са слагали в нея, за да е тя ароматна и пивка, наброяват повече от тридесет! Продуктите от този вкусен балкански плод са толкова много. Разглеждате и къщата музей на Иван Хаджийски. Отвън в цял ръст, по-голям от човешки бой е паметникът на този родолюбец, обикалял пеша и с колело страната. За да напише изследването си „ Бит и душевност на нашия народ”, което той определя за целта на живота си.
Прекосявате големия площад и се отбивате в църквата „ Света Петка Параскева”, строена през 1935 година. Фасадата на църквата, която е с корабовидна форма е впечатляваща. Палите свещица за здраве, и напред към следващите красоти.

Малко след това се отклонявате надясно от пътя, който води към Беклемето. За да стигнете село Шипково, едно любимо мое място. Вече сте на седемстотин метра н.р., въздухът е кристален, мирише на бор, на жасмин или…ами зависи в кой сезон сте пристигнали. Минералната вода прави това селце курорт от национално значение. В средата на селото има чешма, с четири чучура от различни водоизточници. Пълните шишета и термоси, може и бидони, с лековитата вода, и поемате към открития басейн. Там преди десетина и повече години два дни подред взех акъла на спасителчето, младо момче, което не можеше да повярва каква е възрастта ми. Но стига с тези хвалби… Басейнът е същият, посетителите много, отсрещното било е заоблено и меко, но я да стигнете до там, пък после ще говорим. Имам обаче една малка забележка, нищо не е направено за модернизирането му. Дори напукания асфалт по алеите наоколо леко дразни. Но това е друга тема…
И вече отново на път. Малко след като сте се качили нагоре покрай височините, пред вас се разкрива прекрасна панорама. Вляво виждате Козя стена, вдясно от нея мощната арка на Беклемето. На мен сърцето ме не трае от такава гледка, иска ми се да оставя автомобила някъде там, и нагоре, нагоре… За вас, не знам.
След двадесет километра по завои, малко неравен, но ненатоварен път, стигате село Рибарица. Дълго е десет километра. От двете страни на шосето са множеството малки семейни къщи за гости, китните дворове са с много цветя и плодни дръвчета. Но и тук цивилизацията е сторила непоправимото. Басейни навсякъде, като че река Вит е недостатъчна да ни приюти със зелените си брегове за почивка, за отмора и игри. Най-силно ме разтревожи този висок и огромен скат, в началото на селото, вдясно. Строежите от грамадни бетони никак не ми се връзват с тази пасторална идилия, с която съм запомнил този курорт от преди десетина години. Но трябва да се свиква, все пак удобството е в новите хотели и спа-центрове, спор няма.
Тетевен и Рибарица вече са в едно. Въпрос на време е застрояването на малкото терен, който ги дели. А Тетевен е прекрасен град. За него Иван Вазов е казал: „ Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай.” Разположен е по брега на река Вит, има прекрасен изглед към високите върхове Острич, Петрахиля, Вежен, които го обграждат. Можете спокойно да паркирате край пътя, има специално направени за това места. Прекосявате малкия площад с игрушките и масите, където може да се подкрепите с кафе или нещо друго, хвърляте поглед към часовниковата кула горе и преминавате край Историческия музей. Отвън има стена на героите, загинали във войните. И по стръмни каменни стъпала, покрай зеленина и стени, обзети с папрат, стигате до църквата „Всях Светих”. Построена е през 1846 година. Трикорабна базилика, впечатляваща с размерите си. До нея на малкото площадче е паметникът на Васил Левски. Вече сте изморени от многото впечатления, но по-голямо е въздействието от духа на отминалите векове, витаещ наоколо. В момента сте щастливи.

Е, това беше. Когато повторите моя маршрут, ще разкажете за нещо ново, което не е споменато в този кратък поглед към тези толкова български места. Но в едно съм сигурен, ще възкликнете тихо, нашата страна България е прекрасна!



22.07. 2013. Любомир Николов