 |    Хвърчило във небето на април и отначало Аз помня за началото.
Стоя в началото.
Началото на всяко свое робство.
На всякоя привързаност – тъй здраво
като с копринени конци,
с конци капронени привързваме се към живота
и към хората…
Прибързано привързани към хората…
Към птиците, към слънцето и думите…
Привързваме се към нещата. Нещото,
което тук ни прави убедителни,
присъстващи и нишки от платното,
привързани със нишки към небето му,
заровили крилете си в земята му.
На този свят началото е сложено
преди началото на всяко наше
тъй сложно по начало съществуване,
тъй видимо-невидимо обвързано…
Линеят нишките,
конците са износени
и реем се в пространството на думите
и все по-странно става да сме нечии,
принадлежащи на началото по право,
отдалечавайки се от началото,
откъсвайки се
от всякакви причини и последствия,
от онова очакване,
което дълбоко ни нашепва да останем –
да бъдем и да чакаме началото
на началата.
Все в началото,
привързана с въженцето на спомена,
с тревата жилава на нова пролет
полюшвам се, преди да се откъсна.
Публикувано от BlackCat на 11.04.2016 @ 10:51:21
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Хвърчило във небето на април и отначало" | Вход | 14 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 12.04.2016 @ 02:52:40
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Имам си един санскритски израз : нирвидйа юга- епоха на освободеният от приврзаности. Към която епоха аз няма как да принадлежа. Привързвам се трайно, крайно и по детски. Едно от нещата, от които не можем да се освободим, каквото и да говорим, е необходимостта ни от чувство за принадлежност.
Неописуемо удоволствие ми достави с това...парче! :)
{} |
Re: Поглед.
от regulus на 11.04.2016 @ 20:17:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Хмм... Много от робствата сами си измисляме. Още по-често ни ги измислят. :( Но пък колко е хубаво като се освободим после! :) Дори и скъсани, нишките могат да се вплетат навсякъде - низ от нови възможности... |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от joy_angels на 11.04.2016 @ 20:20:08
(Профил | Изпрати бележка) | "принадлежащи на началото по право"
Това пък мен ме впечатли и ме изстреля към Големия взрив и енергийната ни (съ)общност.
Много теми за размисъл, Мартичка - това е да сътвориш успешен текст! |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от rady на 11.04.2016 @ 19:58:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Съжалявам, повтарям се с някой, който вече е харесал този израз, но после прочетох! Това не променя нищо, де! И аз си го харесах, няма да се караме! :) |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от rady на 11.04.2016 @ 19:55:07
(Профил | Изпрати бележка) | ...и все по–странно става да сме нечии...
Само това ми стига, за да бъда възхитена, а ти така си разточителствала с думите, че мога само да ти кажа едно просто – браво! |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от Bockpece на 11.04.2016 @ 16:23:37
(Профил | Изпрати бележка) | | не знам дали е хубаво да си "все в началото" и дали след като се откъснеш няма да станеш "начало" и някой да е в "все в началото", на което ти си "начало" :), но четох текста няколко пъти и пак ще се връщам. |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от mastilo на 11.04.2016 @ 15:00:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Въженца преди и след Апокалипсиса... Горчиво-оптимистичен текст и! - "тревата жилава на нова пролет" като гориво на перпетуум мобиле. |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 11.04.2016 @ 12:45:00
(Профил | Изпрати бележка) | Началото, отдавна е началото
и всички ние сме частици с началата си,
защо да се привързваме и да сме роби,
та ние сме тъй малки в интервала от пространства.
Харесват ми конците ти копринени,
харесва ми въженцето на спомена,
харесва ми априлското събуждане,
но иска ми се всяко раждане
да е свободно,
да се реем в полет,
да дишаме, да се усещаме
да бъдем.
И без значение на колко време от началото,
във наш`те начала да бъдем себе си
и да поставяме начало всеки път,
когато пожелаем да сме ничии.
Пак ме провокираш, любима моя :))))) Априлски поздрав от мокрия ми и смръщен град. Зелен и цъфнал под сивото небе. Поздрав със закъснение и на овнето ти. Здрави да сте всички! |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от mamasha на 13.04.2016 @ 09:43:43
(Профил | Изпрати бележка) | Поетични разсъждения за философията на света, който ни заобикаля, за нас самите, за илюзиите и надеждите ни, за простите ни човешки копнежи, за вечното пътуване към себе си и в себе си.
Поздрави, Мартичка! |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от Hulia на 14.04.2016 @ 09:08:13
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Привет, Мартичка, дълбоки послания има тук...а относно ето това:
"очакване,
което дълбоко ни нашепва да останем –
да бъдем и да чакаме началото
на началата" - и очакванията са привързаности, така че сложна ни е работата;)))
|
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от zebaitel на 14.04.2016 @ 09:33:21
(Профил | Изпрати бележка) | от известно време си чета твоите начала и се опитвам да ги осмисля, но май не ми се получава...
навъртат ми се из главата едни такива конци, хвърчила, балони, небета и не се подреждат...
ще ги оставя така, колко му е, една глава място, все ще се подреди!!!
и те прегръщам! |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от elsion (negesta@gmail.com) на 14.04.2016 @ 09:47:11
(Профил | Изпрати бележка) | На мен ми е интересно онова очакване, но не ми харесва да съм вързана. А хвърчилото е интересен аналог на човека и душата му... Поне на мен такива ми се привиждат рано сутрин ;)
Оставя ми особено полюшкващо усещане, напомнящо да разхлабя стегнатите конци. |
Re: Хвърчило във небето на април и отначало
от kristi на 15.04.2016 @ 10:09:25
(Профил | Изпрати бележка) | И отначало!
Всяко полюшване е знак за живот, за отдаденост, за преданост, когато е около нишката, в чийто въздушен край е хвърчило. Да!
Можеш го, Марте! Все така влюбена в полетите да си, които са невъзможни без нишките, изтъкани от спомените.
Поздравена и прегърната си! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 5
Всичко: 424
Онлайн сега:
