автор: zika

През лятото уличката беше зелена и сенчеста. Често минавах
оттук, въпреки че не беше най-прекият път до вкъщи. Стъпех ли на
нея все едно се пренясях в друго време. Старите кооперации, за-
обиколени от липи и кестени, къщите с дворчета и магазинчетата с
пейки отпред ме караха да забравям за шумния и динамичен ритъм
на днешния ден.
Тук винаги миришеше вкусно – на липов чай,
печени чушки или ябълки с канела. Обичах да седя на някоя пейка
и да гледам.
И в тази лятна вечер бях седнала със затворени очи и слушах
как уличката диша, дрънчи, говори и се подготвя за вечерта. От
всеки осветен прозорец надничаше по една история.
Погледнах старата градска къща от другата страна – с изда-
дени еркери, балкон с парапет от ковано желязо и стръмен покрив.
Беше поолющена, избеляла, но красива. На приземния етаж имаше
антикварно магазинче. Тъкмо се канех да си ходя и витрината му
оживя. Лампион с пискюли освети кресло и масичка с книги. Загле-
дах се в тази уютна картина. Все едно, че беше подредена специ-
ално за мен! И докато се чудех дали да отида, светна виолетова
светлина – за миг. Реших, че ми се е сторило, но пак светна и угасна.
Все едно ме викаше – тук съм, ела, не отминавай!
Прекосих и отворих вратата – издрънча звънче. Влязох и се
огледах – нямаше никой. Предната част беше малка – каса, бюро
със стол и осветената витрина. По стената до металната каса имаше
малки полици с порцеланови фигурки на ангели – големи, малки,
бели, позлатени... Върху бюрото на парче плат – старинни накити.
Сепна ме глас:
- Добър вечер! С какво да Ви помогна?
Обърнах се и видях Айнщайн, който ми се усмихваше. Видът
ми го разсмя.
- И Вие ли?
- Какво и аз?
- Ме познавате, но не се сещате откъде?
- И аз!
- Казвам се Огнян – историк и иманяр – представи се той.
- Виолета – учителка.
- Любимото ми цвете и аромат.
Усмихнах се на старомодната галантност.
- Не се шегувам! Заповядайте!
В протегнатата му ръка имаше бонбони – виолетки.
- Не знаех, че още ги продават!
Взех си един бонбон и се загледах в ангелите.
- Нещо специално ли търсите?
- Не! Просто да разгледам..., може ли?
- Разбира се! От месеци Ви наблюдавам – минавате, седите на
пейката, но дори не сте поглеждали насам. А днес защо решихте да
влезете?
- Привлече ме светлината!
Гледаше ме неразбиращо.
- Лампиона и онова виолетово припламване..
- Поетично! Да не сте учителка по литература?
Усмихнах се, а той, недочакал отговор, попита:
- Искате ли чаша чай? Тъкмо направих.
- Да, благодаря!
- Заповядайте насам.
Поведе ме към дъното на магазинчето. Запали осветлението
и се озовахме пред камина, която гореше, въпреки топлата вечер.
Пред нея, две огромни кожени кресла заобикаляха малка махаго-
нова масичка с лъвски крака. Върху масичката имаше настолна
лампа с ресни и прозрачна порцеланова чаша с чай. Огнян наля и
на мен горещ липов чай.
Старинните мебели, огънят и топлата му усмивка ме пред-
разположиха и скоро разговаряхме като стари приятели – за ули-
цата, за мен, за него. Споделях неща, които пазех само за себе си.
Загубих представа за времето. Изведнъж с периферното си зрение
мярнах мигащата светлина.
- Ето пак ! От там идва – посочих бюрото.
Отиде и донесе бижутата увити в парчето плат.
- Разгледай ги – бяхме преминали на ти. – Тук нещо е твое и
трябва да го откриеш. Всяка вещ си търси собственика. Понякога го
намира, а друг път с години стои и чака. Но рано или късно се сре-
щат.
- Какво да търся?
- Не знам! Докосни ги, някое може да ти проговори.
Метален пръстен с черен елипсовиден камък прикова вни-
манието ми. Огнян каза, че е железен и много стар. От двете страни
на камъка имаше букви. Сложих го на безимения пръст на лявата
си ръка. Беше ми по мярка.
- Твой е! – каза той
- Колко струва?
- Символична цена. Един лев. Все пак трябва да го платиш – такъв
е законът.
Платих и доближих ръката си до лампата, за да разгледам
по-добре камъка. Цветът беше тъмно индигов.
- Пръстенът е Богомилски – каза Огнян. – Има легенда за техните
пръстени. Виждаш ли буквите от двете страни на камъка? Това са
първата и последната буква на Тайната книга – Евангелието на
Йоана. А отвътре има гравирано име – Петра. Камъкът реагира
Злото, променя цвета си и помага на този, който го носи, да Вижда
и Може.
Всичко това ми прозвуча като приказка, затова се усмихнах
и обещах да се боря срещу Злото. Като че в отговор на думите ми,
някъде в къщата отекна часовник – преброих десет двойни удара.
Разбързах се, пожелахме си лека нощ и решихме тези дни пак да
пием чай.
Дъщерите ми с децата си и моят мъж (дядото) - бяха на
море. На мен се падна да гледам кучетата и котките, а и бях де-
журна в училище. Да си призная, не обичам морето – шумът от во-
дата ми действа тревожно. Така че се наслаждавах на свободата...
Станах рано сутринта с пресъхнала уста и молитва в главата:
„Бог е Любов, Бог е Мъдрост! Аз съм Добро, аз съм Истина!”
Пръстенът светеше с мека виолетова светлина. Дочаках из-
грева на слънцето с очи, приковани в него и мисли за съня, който
ме събуди.

Най-тежко е на разсъмване!
Трети ден се мъча да подчиня Злото на Доброто. Камъкът
на пръстена ми стана кървавочервен – знак, че Демонът е силен и
древен. За малко да изпуснем момичето. Трябва да я пренесем горе
до езерото – мястото е свещено.
Тук злото черпи сили от старото гробище и блатото. Навил
се е като черна змия. Блокирал е всичките й центрове. Цвета е
почти дете, с чиста душа. Сигурно затова се бори така – трябва му
за нещо.
Баща й дотича преди три дни в Селището, плачеше:
- Петра само ти можеш да я спасиш! Помогни ни! Умира! Детето
ми умира!
- Какво е станало?
- От няколко дни е в несвяст. На устата й пяна. Гори! Мята се,
скърца със зъби...
Аз съм Петра Лечителката. Богомил от най-висока степен.
Мога да превръщам злата енергия в добра. Спасявам Душите с по-
мощта на Ангела в мен и човешката ми воля. Не се страхувам, нито
се съмнявам в Бога.
Злото е страхливо! Черпи сили от човешката любов. Законът
е ясен – можеш да го победиш само като го замениш с Добро!
- С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е и моя победа! Аз
вярвам в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдроста и в един
Дух на Истината!
Виждам малката светлинка на душата й. Усещам страха,
който е парализирал волята й за живот.
Трябва да я събудя! Нещо е станало и тя се е усъмнила в
Бога. Спряла е да вярва.
- С теб е Бог! Ти ще победиш! Не се страхувай, не се съмнявай!
За кой ли път казвам свещените Молитви? Държа ръката й,
и не давам на светлинката да изгасне.
Черната змия смуче енергията й. Стигнала е почти до духов-
ното й сърце. Залива я с омраза.
Три дни и три нощи аз давам Любов и Състрадание.
Законът гласи: Не противи се злому.
Трябва да се съберем и да възстановим прекъснатата връзка
с Бог. С Молитви!
Да благодарим на Бог и за злото и за доброто. Тогава Бог
ще превърне злото в добро.
На разсъмване То отваря очите й, взира се в мен и се опитва
да ме сплаши. Гледаме се дълго и никой не отстъпва. Високо при-
зовавам Бог с Молитви:
- Господи, помогни на този дух да не прояви злото, а да прояви
Доброто, което си вложил в него.
Огради ме Господи, с великата броня на Божията Любов.
Светлина, светлина, светлина!
Любов, любов, любов!
Правда, правда, правда!
Демона с писък отстъпва и я оставя за няколко часа на мира.
И така три дни и три нощи.
Опитах се да говоря с Демона.
- Как се казваш? Защо си тук ? Какво искаш?
Гледа ме през очите й, съска и плюе. Доближавам пръстена
до челото й – от молитвите камъкът е станал виолетов. Цвят с
мощна лечебна сила. Засилва човешката воля и вяра, прогонва
страха от душата. Седем пъти докосвам Цвета с камъка - седем е
свещеното му число. На седмото докосване тя отвори очи и ме
Видя. Заплака!
- Цвета, ще отидем горе в планината – при езерото. Всички ще
помагат. Но ти трябва да направиш Избор. Злото или Доброто!?
Погледни в сърцето си и открий Бога у теб. Само трябва да поискаш
и ще ти се даде – Вяра и Любов!
Затвори очи и повече не помръдна. Времето й изтичаше.

Опитах се да намеря обяснение за съня и цвета на пръстена.
Явно разказът на Огнян за Богомилите ме беше омагьосал. До-
вечера ще му го покажа, да видя какво ще измисли за виолетовия
цвят.
Едва дочаках края на деня!
Показах му пръстена и разказах за странното си събуждане.
Донесе молитвеник и каза:
- Молитвата е най-божественият акт и има велика сила! Когато
човек се моли от душа – помага му цялото небе. Тя е храна за чо-
века. С нея се добива Светлината от Бога. Богомилите са владеели
тайната на Молитвата. Свързвали са се със свещените енергии. Чер-
пели са знания от по-напреднали духовни светове. Легендите ги
представят като Магове с две души – човешка и ангелска.
Не зная защо, но това ми звучи познато. В главата ми се по-
явиха мисли за Пробуждане на Душата. На чия душа?
- Вярваш ли в прераждането? – попита ме Огнян.
- И да, и не! Иска ми се смъртта да не е краят.
- А в Бог?
Замислих се какво да отговоря. В църквите ходя като в
музей. Е, паля и свещи, защото така е прието. От всичките ми близки
и познати само баба се молеше и то мълчаливо. И нямам опит и
знания за църковните неща.
Дълбоко в себе си мисля, че има сила, която бди над нас.
Обичам да чета за ангели.
- Християнка съм! Кръстена съм в православна църква – казвам
колебливо.
Огнян се засмя, помисли малко и ме попита:
- А за Злото какво мислиш?
- Като философска категория ли? – уточнявам аз.
- За реалното зло, за осезаемата зла енергия, която превзема и
променя човешката душа? Смята се, че богомилският пръстен от-
варя вътрешното око и дава сили да се види тази енергия и да се
неутрализира.
Осъмнахме в приказки – за магии, ангели, суеверия. Дълго
говорихме за цветовете и въздействието им върху хората. Оказа се,
че Огнян знае много за цветотерапията и аурата на човека. Обясни,
че ми се дава някаква информация с цветовете, които сънувам.
Сравнявахме религиите и търсехме смисъла на живота. При-
ключихме с Господнята Молитва. Тръгнах си с първите слънчеви
лъчи. Огнян ми подари молитвеник. Добре, че е събота и мога да
си почина. Заспах, четейки молитви.

Сънувах изгрева на слънцето. Стояхме с близките на Цвета
до езеро високо в планината. Хванати за ръце се молехме. Без-
мълвната ни молитва караше въздуха да трепти. Бяхме събрали в
едно воля, мисъл и чувства. Човешката любов се сля с Божията.
Черната енергия се сви, избледня и изчезна. Цвета отвори
очи и се усмихна на слънцето.

Събудих се. Пръстенът беше станал светлосин. Цветът на Вя-
рата и Истината. Той внася енергия и мир и се отнася за духовния
живот на човека. Спомних си думите на Огнян:
“При светлосин цвят в аурата, душата иска да дава...”
Взех лист хартия и започнах: През лятото уличката беше зе-
лена и сенчеста....