 |  Отива си поредният ми свят. Отива си.
Огромен, стъпва върху малки точици...
И си чертае невъзможна перспектива -
в смирението някой път да му посочи.
Отива си. И Долната земя ще го прикани
със обещания, развихрени до болка.
Светът ми, аз... Навярно сме призвани
да сключим обръча на всяка обиколка.
Но от това е тежко и оловни мрежи
ни смитат в ъгъла с графитени богатства.
Отивам си, пристъпвайки по таралежи,
отнесла в себе си и чужди светотатства.
Зимувам в тях. Не може да е другояче,
когато се разнищвам в синята си черга.
Една любов неистово над мене плаче
и аз с живота й света си съизмервам.
Отива си светът ми и го благославям
с пропуснатото от божествените речи.
Един поне да съумеее да се отстоява!
Но май е късно. Твърде късно ми е вече.
И твърде рано отначало да се заобичам
така, като че този свят... приема моя.
Отива си светът и нямото благоприличие
крещи, захвърлено в картините на Гоя.
А в мен е тихо сред неслучените фрази.
Опитвам се да изрека, че „Не е честно!”
Отива си светът ми с детската фантазия
на най-красивите ми и неизпети песни.
Публикувано от hixxtam на 06.04.2016 @ 15:28:53
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 319 четения | оценка няма |
показвания 27556
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Към Горната земя" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Към Горната земя
от daro на 06.04.2016 @ 16:13:38
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Мея! :)
Не знам откъде в съзнанието ми нахлу едно произведение на Иван Теофилов, което бих искал да споделя с теб.
За стоицизма на децата
Усмихвайте се на децата, да ви помнят
развеселени, одухотворени,
а не с лица съсипани, обезформени
като отломки от каменоломна:
да знае прямотата им ранима,
че жертви няма - жертващи се има.
Пиратските им мними каравели
и индианските ми карнавални
интерпретации са по-реални
от каталога с безусловните модели
на съществуване, предназначен за всички
те още нямат нашите привички.
И хрумванията им са фантастични
с открития на любопитни тайни,
и чуйте как в игрите им безкрайни,
неангажирани и френетични
с нанякъде затичаната им гълчава
на дивите пчели роякът отминава.
Ехата им замайващо владеят
огромното ухо на Битието
и в клоните на оня бор, където
столетията замъглено се люлеят,
избухва слънчев взрив и заревата
копират стоицизма на децата.
...(.) |
Re: Към Горната земя
от Meiia (meiia@abv.bg) на 08.04.2016 @ 18:57:22
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за стихотворението и за идеята да прогледна за Иван Теофилов и сега, по друг начин:
ДОН КИХОТ
Къде си тръгнал, дон Кихот?
Останал само тънка щриха.
О, щриха на един живот,
що вековете не сломиха.
Мечтателю, къде така?
Към мелниците?
Тях ги няма.
Ти сам си - с лъвската ръка,
с оптическата си измама.
В доброто винаги заклет,
звънящ със бронята ръждива -
пътувай, странен силует,
мъдрец на кон без плът и грива!
Приятелю, върви на път!
На тоя свят живеят хора.
Ако ръце за зло те спрат -
сърцата път ще ти отворят...
Иван Теофилов
--------------------------------
Да се спра на това, което не много силно:
"че жертви няма - жертващи се има."
Уви, в Жертвеника сме всички. Обаче не е нужно доброволната жертва да съвпада с наложената. Та.. Тук нещо ми се губи и ще се губи докато сме живи. Нека е Божията воля, но не мисля, че всички се надпреварваме (честни сами пред себе си да служим на тегобите й винаги). Нямаше да сме хора, ако беше иначе. Децата са еталон висша мярка със земен образ. Но дори и те ще се отрекат три пъти от себе си, пораствайки. После идва образният трасиран път. Там е интересното...! Дано да го насмогнем. |
]
Re: Към Горната земя
от shrike на 06.04.2016 @ 18:09:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Не зная какво да кажа, а не искам да мълча. Много ми е тъжно.
Ходенето по таралежите, неизпетите песни, светът и всичко... |
Re: Към Горната земя
от Meiia (meiia@abv.bg) на 08.04.2016 @ 18:59:21
(Профил | Изпрати бележка) | Да не бяха тези таралежи, човек да си измине пътя тихо и кротко, докато изчезне, ама...
Не бива да се мълчи. Сигурна съм, че невинаги Мълчанието е злато. Много рядко е, в това ни време, обладано от "комуникации". |
]
Re: Към Горната земя
от gitchka_gramatikova на 06.04.2016 @ 23:25:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво, Мейче! Ръкопляскам :) |
]
Re: Към Горната земя
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 07.04.2016 @ 02:44:49
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Световете не си отиват, те стават родители и проводници на нови..Родителите ни си отиват, но остават такива и единствени, каквито сме и ние за децата си и ...така... Не се прежалва свят- все едно да прежалиш себе си.Продължава се, някак и когато.
{} |
Re: Към Горната земя
от Meiia (meiia@abv.bg) на 08.04.2016 @ 19:05:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Да се надяваме, че всичко е вечно и съществува едновременно. Иначе... всеки жест за смегчаване на носталгията по неизменните ни загуби остава тъжен опит за реванш спрямо неумолимото Време, което уж не съществувало. На последното се надявам! |
]
Re: Към Горната земя
от rainy на 07.04.2016 @ 10:53:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ми не баш ;) Аз съм част този същия свят, ти също, и определено не сме се запътили да мрем :)
Мейо, талантливо чудовище такова, ако скоро не съм ти казвала, благодаря, че те е имало и че те има! |
Re: Към Горната земя
от Meiia (meiia@abv.bg) на 08.04.2016 @ 19:09:49
(Профил | Изпрати бележка) | Ми не ми се получава това с мрането!:) Толкова се опитвам, ама на!:)
Някои няма да разберат, но други като теб знаят колко много се старая в този смисъл;)).
Важното е обаче да не слизам в Долната земя.
Другото все ще го наредим някак ... чудовищно!:)))
Ще ни има! И дума да не става!
|
]
Re: Към Горната земя
от Meiia (meiia@abv.bg) на 08.04.2016 @ 19:10:45
(Профил | Изпрати бележка) | Опитвам се да дефилирам в мъглата от истини. Дано е красиво, дано..
Благодаря! |
]
Re: Към Горната земя
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 08.04.2016 @ 14:05:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Къде си се запътила и ти, Мея? Днес чета и чета, и всички са се запътили нанякъде или са се вглъбили. Имам нужда от свежест, от устрем, от живот. Пролет е навън. Диша и се ражда светът. Има нужда от поезия. Моля не го забравяйте! Мея, която пишеш толкова красиво, да вземеш да си изпееш песните на глас, че вече ще се ядосам. Здрасти :))))))))) |
Re: Към Горната земя
от Meiia (meiia@abv.bg) на 08.04.2016 @ 19:17:15
(Профил | Изпрати бележка) | То да е само Сайта, но аз много епохи от Живота си изпратих в Небитието. Та доста ми идва.
Но се научих и да мълча, както и да не премълчавам. Зависи кой на кой мазол ще ме настъпи:).
Пролетта няма нищо общо с вечността. Одеве пред прозореца ми прелетя щъркел - повод да се отърва от мартеничките си, но...се питам - какво от това?! Каквото е пролет, това е и есен. Призваното да се роди е призвано да умре. На мен ми се ще да видя отвъд тази хамалогия на "тука има или... тука-нема". Но... да се надяваме.
Благодаря за доверието ти в мен!
И дано да са ведри песните ни!
|
]
Re: Към Горната земя
от yoro на 08.04.2016 @ 19:41:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъкмо си мислим, че сме изградили някакъв свят и той изведнъж се сгромолясва с гръм и трясък. И какво ни остава, освен да почнем да градим наново. Обаче първо има един период на преболяване на предишния, неизбежно е, човешко...И почваме пак, като децата да строим пясъчни замъци, докато, някой, нещо не минат най-брутално през тях, без изобщо да ни питат. Та така, до Горната земя. Исках само да кажа, че те разбирам, meiia, или поне така си мисля. |
Re: Към Горната земя
от Meiia (meiia@abv.bg) на 09.04.2016 @ 23:58:07
(Профил | Изпрати бележка) | Разбираш ме. И знам защо.
Неизбежни са промените, но не нечовешко, когато са насилствени - независимо от причината.
Какво друго да кажа... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 807
ХуЛитери: 4
Всичко: 811
Онлайн сега:
