автор: apostola

Във този скапан и жесток живот
самичък всеки си е Дон Кихот.
За щит размахва белият си лист
във ден невзрачен,тъмен и лъчист.
А копие замества с химикал,
борбата пък я води в прах и кал.
А мършавата кранта Росинант,
преминала през конския талант,
е всъщност неразбрания закон,
и който все си мисли, че е кон.
А Санчовците са едни глави,
където там един ги оглави,
които се подхилкват под мустак,
досущ като един познат простак.
А Долсинея-та на Дон Кихот,
за тоз и за следващия негов ход,
е бедничката ни комай страна-
без жито, мляко, плодове, храна...
И тя заряза го сега от страх,
че вятърните мелници са прах.
"Енергото" му е противник лош
и той за него мисли ден и нощ.
Това е многожичен великан
и необичан селски хулиган.
А "Парното" е другата ламя,
която тъй сега му се присмя,
че с лист- молба и черен химикал
не се пребори и потъна в кал.
Но Дон Кихот е жив и е в борба
със вятърните мелници, с торба
със гол ентусиазъм и със хъс.
Живота му обаче- твърде къс,
едва ли ще му стигне за двубой,
от който да излезе той герой.
Затуй през своя, като сън, живот
ще си остане- в присмех- Дон Кихот!