автор: radi_radev19441944

Понякога се случва да съм жив
и пеят ми химери и безумства.
С фалшив рефрен в спектакъла фалшив
притихнало е ехо от триумфа.

Навярно затова ми се мълчи.
Във тази драма болката е чужда.
Видях на сън жадуващи очи
и страх ме е, че вече се събуждам.

Не съм умрял, дори не съм и луд,
макар, че нощем стихчета си драскам.
В сценария не е предвиден шут
сред принцове, сред жаби и каляски.

Битува в мен на виното духът
с духа на Казанова и Конфуций.
Преминаха по тъжния ми път
и лудости, и махмурлуци.

Но тръгнал съм по ничия следа.
Не чакам от Всевишния покана.
Далеч от тук е моята звезда;
Над мен са небеса и бели врани.