| на Десислава Великова
Не отлагай небето за после.
Нека то покълне в теб, както вятърът сее надежда. Както Давид дебелее и стоварва топовния си удар -
така и любовта изпълва зеницата ти мраморна
и разискря смисъл в отложеното утре,
където ти нощуваш с право на помилване.
Да си поданик на отмерените секунди,
в които пребиваваме, когато сме си ужасно близки,
има своята чудовищна цена: ти падаш,
аз се издигам - в точката на пресичане
се сблъскваме, от което светът се превръща
в място, обитаемо само от врабчета,
без прашки и камъчета, без Голиати
и онази дълга колкото вечност приземеност,
в която пропадаме, докато се търсим в тъмното.
29.03.2016
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Небе до поискване" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Небе до поискване от mariq-desislava на 30.03.2016 @ 13:32:24 (Профил | Изпрати бележка) | Чета си аз Кристофър Фаулър и си пия обедното кафенце и съглеждам това и се олях зверски.:))) Значи голям подарък си ми сътворила, да знаеш и да, определено пишеш по-добре от мен, честна пионерска.
Аз понеже съм интроверт всичко преживявам по няколки дни, така че това ще ми държи влага още дълго - посвещението, де.
Впечатляващо е, че си ми турнала и името ей там на, у висинето, за да не отлагам небето.:)
Абе, никакъв коментар не успях да изтрещя, ама то е защото прекалено се развълнувах, благодаря. |
Re: Небе до поискване от shrike на 30.03.2016 @ 14:02:20 (Профил | Изпрати бележка) | Светът на врабчетата. Мънички туптящи сърчица. Притихват в ръцете ти усетили топла милувка и доброта.
Хубаво посвещение! Поздрави!
|
Re: Небе до поискване от pastirka (prestizh@abv.bg) на 30.03.2016 @ 15:07:03 (Профил | Изпрати бележка) | Стреснах се някак! С нищо не ми напомня моето стихотворение от 2008 г., но заглавието е същото...
Е, нека си го поделим тогава. |
Re: Небе до поискване от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.03.2016 @ 16:48:23 (Профил | Изпрати бележка) | Та, нима любовта не е камъкът в прашката на живота?
Оня остроръбест кварц, нанасящ незарасващи рани?
Или не искаш да повярваш, че ятото слепи врабчета,
със сини мъниста вместо отдавна изтеклите им очи,
се вслушва наперено, но напрегнато в шума зад хоризонта?
В оная бездънна наша въздишка съпровождаща ни
през целия ни пад, отвъд точката на разминаване?
А дали стрелките неумолимо и неуморимо отброяващи
все по-бързо изсъхващите капчици на минала близост,
всъщност са само една ножица разрязваща безмилостно
отложеното ни за никога, черно като креп небе?
|
Re: Небе до поискване от angar на 31.03.2016 @ 09:52:41 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много хубаво посвещение! Веднага се разбира, че е за Мария-Десислава - Тя е - такава, каквато е в стиховете си.
Достигнала си я!
Мисля си - с какво привлича този тип поезия? Може би с това, че някаква безгранична свобода има в нея, никакви ограничения, на пръв поглед никаква логика, никакви догми и норми. Пишеш всичко, което си измислиш.
Но и много хубаво е, че в твоите стихотворения все пак има известна сдържаност, не допускаш дразнещи слуха със своята нелогичност и безсмисленост, но характерни за този тип поезия, изрази. Всичко си се възприема нормално и без усилие.
|
| |