автор: AGG

Вървях след словото
и буквите ме водеха натам,
където с черно-белите си дрехи
обличаха във стих горещи мисли – те бяха чисти,
и шепотът им беше тиха песен,
плачът им – стон от дебри на душата,
сиянието им – ореол от святост,
а звънкият им смях – крилата радост.
Омръзне ли им да дружат във рими
се спускат като леки самодиви
на прозата вълшебна във гората –
рисуват трепети и страсти по листата,
а сетне ги нареждат във хербарий...
И неуморно хукват в нов сценарий!
Магията на словото ги носи
и те политат – гологлави, боси.
За чест и слава? Не! Та те са вечност
на знаци разделена по човечност,
във думи осъзнати разкрасена,
от божиите длани подарена...