автор: apostola

Разклатени мисли във мене напират
и карат ме вечер от страх да треперя.
Че всичките страсти във мене стартират
и как към сърцето ти знак да намеря.

Тоз знак, че вратата за мен се отваря-
на прага заветен със радост да стъпя.
Че твоята нежност ме тихо затваря
в любовните ласки със теб да се къпя.

И страстите вкупом въже да изплитат
и то да ни върже завинаги двама.
Сърцата ни двете в екстаз да се питат
коя е добрата им кардиограма.

Взаимно душите ни да се прегърнат.
В очите да грейне самата любов.
И здравите мисли във мен да се върнат
и да заживеят в живота ми нов.