 |    Заповядайте, аз вече не съм тук С натрошено слънце в негативното небе
капят векове, жреци, богове.
Свещенодейства мрака.
Болката е единствената валута
за спасение на душата,
а радостта е забранена със закон.
Предупредени сте -
никого не ще подмине тази чаша.
Бъдещето е нагазило в бездната на настоящето
и механичния му кикот дори ни забавлява.
Добре, че отдавна нямам сърце,
а проста пружинка, която тиктака,
за да задоволи хулиганът време.
От устата ми лъжи никога не се втурнаха,
а само калпави любови мъждукаха.
Боли да си човек, боли,
а не промеждутък
между две дихания.
Няма да се обличам в съмнения.
Пристигнах приживе оттатък.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Заповядайте, аз вече не съм тук" | Вход | 13 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от gitchka_gramatikova на 26.03.2016 @ 12:51:07
(Профил | Изпрати бележка) | Първо, заглавието, което е бетон! И после - много зряла си станала бе, наборе, "боли да си човек, боли" е голямо прозрение, но все пак сме дребни светлинки, които мъждукат тук и отнасят всичко оттатък.
Благодаря! :) |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 26.03.2016 @ 13:22:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Еее, разкопа ме отвсякъде.:) И мен ме е обхванала всеобщата мирова скръб, тюю, заразна е да му се не види.:))) |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.03.2016 @ 12:52:38
(Профил | Изпрати бележка) | Чуй гласа ми, моя жрицо и виж протегнатите ми над тоя гниещ свят ръце! Пусни на свобода доберманите на абаносовата ми мизантропия и докато подгизналите от оловни сълзи небеса бавно се спускат надолу, разпръсни праха на всички многовековни илюзии за бленувания Едем. Няма щастие! Няма светлина! Няма надежда! Да си човек е болка!
Tibi, magnum Innominandum, signa stellarum nigrarum et bufoniformis Sadoquae sigillum!
https://www.youtube.com/watch?v=mV5Y4CUWdck
|
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 26.03.2016 @ 13:30:55
(Профил | Изпрати бележка) | Че ти цяло стихотворение написа, засрами се.:) Пък и нали знаеш, че не е умряло туй, що вечно ще остане — дори смъртта умира в безброй епохи странни.
А музиката си звучи като жертвен огън. |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.03.2016 @ 13:51:14
(Профил | Изпрати бележка) | Вчера беше официалният ден, в който мечките се будят от зимния си сън :)))
Но за хората е вече късно...
https://www.youtube.com/watch?v=RuD18scwIOI |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 26.03.2016 @ 14:19:10
(Профил | Изпрати бележка) | Никога не е късно да се събудиш човек.:)))
https://www.youtube.com/watch?v=PhvLIJ-pf9c |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от shrike на 26.03.2016 @ 13:02:47
(Профил | Изпрати бележка) | Боли, естествено. Защото болката е живот.
Обаче за натрошеното слънце се сърдя. При това на всички. При това ужасно. Но на теб и на Елинг най-много. И не за друго, а защото аз държа ключа. И ако няма ключ какво излиза? Отговаряйте всички сега! Какво излиза?
|
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.03.2016 @ 13:25:34
(Профил | Изпрати бележка) | Ти държиш ключа, но има врати, които са зазидани и така трябва да си останат Именно, за да не излезе нищо от тях, Защото в мрака винаги се крият чудовища...
Но ако вярваш в ролята си на пазител на ключа, то https://www.youtube.com/watch?v=ZUzpf3mMsxA |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 26.03.2016 @ 13:55:05
(Профил | Изпрати бележка) | Как така ще се сърдиш, че и на нищо неподозиращия Елингчо чак.:) Ти ако знаеш откъде ми дойда това строшено слънце ще се хилиш - ето на - гледах си аз "Спонджбоб квадратни гащи" с детето и изведнъж Патрик каза: "Сърцето ми се троши, като го гледам".:))) Та ми заседна оттам и трябваше да е строшено сърцето, но после друг акъл ми дойде.
Човекът сам по себе си е ключ и врата едновременно, така си мисля аз. |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.03.2016 @ 14:20:55
(Профил | Изпрати бележка) | | http://chitanka.info/text/6766-az-sym-vratata |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 27.03.2016 @ 12:25:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Това съм го чела преди сто годин, но не искам да съм такава врата, макар че не е сигурно и дали сме хора - я провери колко чифта очи имаш и дали не зеленееш на цвят.:))) |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.03.2016 @ 15:27:51
(Профил | Изпрати бележка) | Тц. Човекът сам по себе си е нищо.
Yog-Sothoth knows the gate. Yog-Sothoth is the gate. Yog-Sothoth is the key and guardian of the gate. Past, present, future all are one in Yog-Sothoth. |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от shrike на 27.03.2016 @ 12:51:24
(Профил | Изпрати бележка) | Вярвам в цветовете. Ключът е в джоба ми. Проверих. Изглежда Изя Кацман го отмъква понякога. Вероятно докато танцувам в несвяст. И се налага да паля Слънцата с пръсти и устни. После паря. Като радиоактивен дракон. Пръскам, пръскам, мятам се, извивам се. И ослепява мрака.
Хубуу, Споундж Боб. Кандисвам на всичко! Гълтам шестте ключа. |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 27.03.2016 @ 16:16:08
(Профил | Изпрати бележка) | О, братя Стругацки на хоризонта, много добре.:) Аз предлагам текстове да се публикуват само в коментарите, тъй като коментарите са по-поетични от някои текстове, както в случая.:)))
Шрайки, в теб ми е надеждата.{}
https://www.youtube.com/watch?v=kbrANo-1QMQ |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 26.03.2016 @ 14:21:18
(Профил | Изпрати бележка) | Еха, чест е за мен, че си тук, затова ти плясвам подаръче, тематично:
Озверяване
Аз съм склонен да ме няма.
Да изплюем последните си думи -
да си дадем оцет вместо вино
и векът да си измие ръцете.
Аз съм склонен. Ето я бездната!
Да свалим лицата си - безмолитвени,
и с едно остро обръщане да се погълнем!
Аз съм склонен на тоя световен финал.
Но... да оставим децата си на хълма.
Все някой трябва да ни прокълне.
1990
Иван Радоев |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от yoro на 26.03.2016 @ 17:26:42
(Профил | Изпрати бележка) | Животът подготвя душата за момента на тленната смърт. Болката е най-могъщият учител, не оставя напразни надежди. Дори и слънцето е мъртва материя в същността си, от разпръснатия прах на неговата смърт ще се роди нова. Браво, mariq-desislava, царица си на абстрактната убедителност!
https://www.youtube.com/watch?v=F7O1z-Vw9Vc |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 27.03.2016 @ 12:23:51
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че тази песен пасва съвсем точно на текста, благодаря.:)
Ама много ме похвали, сега се тръшкам тук от неудобство.:))) |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от ganima60 на 27.03.2016 @ 17:48:27
(Профил | Изпрати бележка) | Привет,marig-desislava!
Ako слънцето е натрошено
и около нас господства мрака,
нямаше и ние да сме на земята.
Боли да си човек,боли,
но ако не боли, значи си робот.
Има места на земята,които са ,може би ,библейския Едем. |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 28.03.2016 @ 19:18:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Понякога (напоследък доста често) предпочитам да съм изкуствен интелект.:) А роботът е може би просто рибар, който държи на кукичка механичната си душа. |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.03.2016 @ 20:20:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Понеже последното изречение, по-скоро е отправено към мен - да, има такива места на земята. Но те не са изцапани с хора! |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от daro на 28.03.2016 @ 10:12:27
(Профил | Изпрати бележка) | "болка", "боли" са третата и четвъртата дума, която си забранявам да употребявам за
дълго... след като това направих с "вопли" и "господи" :)
долавям как девалвацията им се вихри на n-та бясна
... произведението би трябвало да въздейства, да вълнува чрез художествени
образи - авторът е само субективния носител с префинен усет за творческото( за
което добре знаем, че не е розовокрило припърхване) :)
ето ти един пример за свят, в който болката е усвоена духовност, надмогнала се до утехата в бащиното изпитание - участ... просто ми разхлопва сърцето!
Утеха
Една звездна пътека.
И към залеза сви.
Нейде много далеко
тръгна малкия син.
Ни дори се сбогува,
нито нещо си взе.
Ей така - отпътува.
И не каза къде.
Месец мина-не мина,
чу се приказка, че
някъде в Палестина
се родило момче.
Райчо Русев - Райсъна
...(.) |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 28.03.2016 @ 18:33:06
(Профил | Изпрати бележка) | Принципно не употребявам тези думи никога (ти знаеш), просто си направих експеримент със себе си докъде ще стигна.:) Не мога и на малкото пръстче да стъпя на Райчо, тъй като изначално не умея да пиша в рима и това се вижда с невъоръжено око.:)))
Абе, общо взето нищо не върша както трябва, защото по рождение съм така, а колкото до въздействието - то е ясно, че го няма, дори един приятел ми се разсърди, че съм написала нещо толкова мрачно - не съм го правила от години, а това си е упадък, откъдето и да го погледнеш.:) |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от daro на 29.03.2016 @ 10:04:54
(Профил | Изпрати бележка) | не става въпрос за рими, а за въздействието - правилно си го възприела :)
с рими или без рими, с мъжки или женски рими, с пълни или не пълни... все тая - има ли разлика между мъжката и женската любов - все си е любов, нали!
... и не, не е упадък експериментът... и в падналото има смисъл - ще видиш
луничавите яйчица на пъдпъдък... и отново ще се изправиш, и отново ще се
излюпиш, и пак ще полетиш, скъпата ми Деска... над "сладководните поети" ;)
(((О))) |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 29.03.2016 @ 10:43:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Да живееш с болка е изкуство, но на мен и това не ми се удава.{} |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 28.03.2016 @ 17:33:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Скоро прочетох нещо, което много ми хареса - " Бе разбита на парчета и все пак беше цяла. От пукнатините струеше светлина..."
Сърдечни поздрави, Дес :) ! |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 29.03.2016 @ 14:43:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Че аз съм си точно такава - може да си показвам все усмихнатата част, но като всеки човек и аз си имам мрачни периоди, но обикновено хубавичко им набивам канчето да не се домогват към повърхността.:) |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 29.03.2016 @ 01:57:33
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ей, човек и скалпел да ти даде ,и с него ще пишеш.. Честито, това е най- болезненото ти стихо, по моята скала за стихоболезненост!
{} |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 29.03.2016 @ 14:41:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Не искам да си представя какво ще дълбая със скалпела - за мен царица на болезнените текстове е Рейни.{} |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от zebaitel на 29.03.2016 @ 14:20:02
(Профил | Изпрати бележка) | Признавам си, че ми изглежда толкова мизантропско и нетвое, че ако не пишеше името ти, никога нямаше да те припозная!
Да, има чудесни метафори, но сякаш не е твоят глас! Или аз съм свикнала да те слушам другояче?!
Здравей, Царствено дете! |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 29.03.2016 @ 14:32:05
(Профил | Изпрати бележка) | Това е, защото не си чела старите ми неща, които съм публикувала тук преди осем години - те са точно такива ужасяващи.:) Преди време обърнах посоката и започнах да пиша жизнеутвърждаващо и ти си свикнала да ме четеш така, затова преходът сега ти изглежда краен и несвойствен, но този текст си е писан от мен за 20 минути в пълно съзнание и по същество си е експеримент с тъжовната тематика, която преобладава в повечето текстове напоследък - на мен лично подобни писания ми действат отрицателно.
Но е вярно и друго - че оптимистичните текстове се възприемат като феерия от друг свят и от друго ниво на съзнание - демек, абе, хлопа ти дъската, за да възприемаш света в розово, я, погледни заобикалящата те черна реалност.
Та така - трябваше да е пародия на чернотата, а се получи много сериозно, експерименталният ми дух биде прекършен форевър.:))) |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от elsion (negesta@gmail.com) на 31.03.2016 @ 17:56:58
(Профил | Изпрати бележка) | Хм, такава "негатив"-на не съм те виждала.
Но пък написаното ми разтрептя ръждясалите пружинки и колелца. |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 01.04.2016 @ 09:50:04
(Профил | Изпрати бележка) | Забравила си - през 2008 г. пишех така, какъв назадък, а?:)))
По-важно е разтрептяването, на другото му тури пепел. |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от tearfly на 03.04.2016 @ 11:27:39
(Профил | Изпрати бележка) |
Болката стене в нозете на плачещите богове.
Философията на пътя е дълга.
Тичай, за да познаеш и видиш!
Мракът знае и може всичко –
как се боде под лъжичката,
как по устните кърви, хлипа
до извисяване на душата.
Натроши светлината, тя е само
катализатор за съществуването на мрака.
Андроидните ни сърца ликуват
и мечтаят за вечност.
Забоди суетата върху черните пеперуди!
Потопи лодката на съмненията, че утре ще е друго!
Оттатък сме винаги, когато заспим.
|
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от tearfly на 03.04.2016 @ 11:28:34
(Профил | Изпрати бележка) | | https://www.youtube.com/watch?v=fi-S9lrnLZ8 |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 03.04.2016 @ 12:04:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Еха, това е страхотно текстче, а "Dead man" ми е един от любимите филми - доста е вдъхновяващ и мрачен. |
]
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mastilo на 06.04.2016 @ 15:37:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Пророк, про-Rock!-чица. ) Предупредени сме. |
Re: Заповядайте, аз вече не съм тук
от mariq-desislava на 06.04.2016 @ 20:16:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Направо се сурваш като знамение.:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 800
ХуЛитери: 2
Всичко: 802
Онлайн сега:
