автор: coils

Миналото. Какво мислите за него? И въобще мислите ли? То е част от нас, вътре в нас и същевременно толкова далече... Вчера ми се наложи да си припомня доста неща. Говорих си с един приятел за миналото. Обичам да мисля за него. И ако се чудите за кого точно, ще ви улесня... Добре, и за двамата.
Минали случки, минали моменти. Какво е общото между тях? Помислете, просто е – те са минали. Това ми отговори и той след като му споделих, че мога да говоря цял ден за преживяванията ни. Но какво от това? Минали, но все пак наши. Хубаво е да се връщаш в тези моменти, носи ти едно такова блажено успокоение, което е пленяващо и те кара да мислиш още и още...Помня как ме чакаше на пейката пред нас, седнал в студа върху този още по-студен метал. Аз го видях отдалече, развълнувах се, но и се зачудих какво прави там, защо е там... Стигнах до входа, качих се по стълбите, погледнах го и отворих вратата. Влязох бързо вътре и тя сама се затвори между нас. Той остана вън, а аз вътре. След това ми беше много мъчно заради постъпката ми, но все пак и аз имах гордост. Не помня какво беше направил, но явно си е заслужавало... Или може би не? Може би съм реагирала твърде остро. Интересното при спомените е това, че другият може да се сеща за нещо, което ти не помниш. И това беше така вчера. Той ми разказа някои истории, които се бяха изтрили от съзнанието ми. Една от тях беше свързана с това как сме ходили на кафе до тютюневите складове (че там въобще къде има кафене?!) с някои мои приятели (което ми се стори доста странно, защото моите приятели са твърде малко и рядко ходим така заедно на кафе...) и аз съм била облечена с къса рокля. Каза, че съм била много красива (разтопи ме...). Не знам какво е и защо е, но миналото може да сближи пак двама, които не са се виждали от поне 5 години. Сега го чувствам много по-близък. И той така каза. Написа ми, че аз съм му много скъпа. Хубаво е, да знаеш, че значиш нещо за някого. Сподели ми, че според него нашата връзка е по-силна, отколкото си мислим. Аз не знам дали съм съгласна, но може и да е така. Все пак той е от малкото хора, които познавам от 10 години. Знам, че не сме се виждали през повечето време, но все пак още си говорим и поддържаме връзка, това е най-важното. Усеща се, че още сме си важни един за друг. Не знам какво има в него, но с думите си ме привлича. Примамва ме като отровно цвете, омайващо с невероятния си аромат нищо неподозиращата буболечка. Точно така го чувствам. Той е опасен за мен, защото знам, че може да ме нарани. Преди бях попаднала в капана му и трудно се измъкнах. Успява да оправдае всяка своя грешка и да те накара отново да се влюбиш в него. Не знам дали някога съм го обичала. Той беше първата ми връзка и беше паметна. Тогава бях на 15 и исках да имам някой до себе си. Като че ли аз съм запомнила повече лошите неща, а той хубавите. Интересно защо... Може би аз съм била по-наранена, не знам. Все още се сещам за ситуации, в които не знам истинската причина за постъпката му. Една от тях беше когато се срещнахме пред един бар и влязохме вътре да пием по коктейл. Тъкмо си поръчахме и ни донесоха питиетата, когато той каза, че трябва да си тръгва. Аз направо онемях, та ние бяхме седнали преди няма и 10 минути. Платихме си ги и аз ядосана станах и си тръгнах, както и той, продължихме в различни посоки. Бях му бясна тогава, защото се чувствах много наранена от постъпката му. Смятах, че той не държи на мен и само ме използва. Сега се е променил, може би, а и аз не съм го виждала от много време. Не мога да кажа дали е същият както преди, само по разговорите ни в Интернет. Все пак смятам да съм предпазлива. Хубавото е, че и двамата не сме сами. Другото хубаво е, че ни дели голямо разстояние – аз съм тук, а той – в Англия. Споделих му, че явно имаме различия в характерите, които са причина за сложните ни отношения преди, но той отвърна, че е защото сме били малки. Не знам какво е, но беше трудно. Тези дни свикнах постоянно да си пишем и сега докато го няма ми е много скучно, а още по-тежко ми е да се въздържам да му пиша когато е онлайн. Както казах, хванал ме е пак в мрежите си и започвам здраво да се оплитам в опитите си да избягам. Усещам, че той също иска да ми пише, но се прави и на недостъпен. Но аз съм по-отстъпчива, знам... Докъде ли ще доведе всичко това? Веднъж подобна история с припомняне на миналото ме понесе пак по същия начин във вихъра си, но после лесно слязох на земята. Дано и този път да е така.