автор: heartfelt

Плаче дъждът по стъклата прозоречни.
Пише есе за самотни сърца.
Търся амнезия. Никакви спомени.
Мъничка доза утеха в нощта.

Чашка, салатка… Програмата – същата.
Щрака часовник. Чертае съдби.
Нашата липсва. Със сигурност - късно е…
Няма ли вече да спре да вали?

Петък. Безсъница. Пак пълнолуние.
Нищо. И този път ще издържа.
…Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…

Тракат в главата ми бързащи влакове.
Блъскат безсмислици. Фон - саксофон.
Бягам от себе си. Тичам нанякъде,
за да открия от тебе подслон.

Утре ще вляза във релси.
Със сигурност.
Тази нощ твърдо не вярвам в това…
…Само да знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…