автор: Shrike

Дишай, Кей!
Дишай! Пръстите ти са толкова сухи. Плачат за струни. От стискане и усукване на въжетата са изгубили усет за живо. Кей, виж хвърчилата в ъгъла на зениците! Кървави птици-оригами, полетели към необятното. Към пустинята. Твоята. Коприненото сари е единствено цветно петно в мрака. Златните дюни, Кей, досущ като дракони извиват телата си и блестят огнени. Едва доловимо дихание в тишината. Трептене между две вечности. Марсианско-червени са устните. Отпечатък от звездовъртене. Целувки на миниатюрни нажежени песъчинки по страните ти. Изпиват те. Дишай мен, Кей! Сега. Утре тръгваме