автор: LeoBedrosian

По телевизията пак дават ужаси. Някакви взривили бомби в многолюден град и избили сума ти невинни хора. И защо? За да докажат на онези невинните, че хич не са толкова невинни, колкото изглеждат. Че можеш ли да докажеш нещо на умрял?
По-добре е било да гo вържат на един стол и да му прожектират в продължение на седмица зловещи картинки и кратки ужасни филмчета. А те взели, че го утрепали.

Полудял е тоя свят! Ама и аз, защо гледам тези ужаси? Хей сега ще си пусна оня хубав чалга канал. Жената ще отвори последния буркан с туршия и ще си сипя от шльокавицата, колкото и да е блудкава. По-добре блудкава ракия на калпава чалга, отколкото да гледам как на някой му хвърчат червата по улиците! И аз какво мога да направя? Не мога да му събирам червата. Да си ги е пазил.

Но, като помисля дали наистина няма повод да ги взривяват? Дали взривените са невинни? Нищичко ли не са направили, за да бъдат взривени? И има ли въобще невинни на тоя свят, освен децата да речем? Сега ми се пие ракия и не ми се философства на тема ориентализъм и противоположния му оксидентализъм. Но ако поне малко се поразровим в историята то непременно ще прозрем някои изводи и не много приятни за нас заключения.

Е, разфилософствах се и няма да мога да спра. Това, което веднага се набива на очи, като гледаш телевизията на ужасите е, че всички отговорни фактори си нямат и хабер от понятие защо онези ни взривяват. И бързат да ги осъждат. Аз също ги осъждам, но не мисля, че като ги избием проблема ще се разреши. Хората действат първосигнално и желаят незабавната им смърт и то по възможност - веднага! Както казваше един бивш военен, да вдигнем самолетите и да направим територията на ИДИЛ на оранье! Чакай бе, баце. Ние да не садим картофи там!? Ето това се нарича "ориентализъм". Неприемането на другия, неразбирането и демонизирането му. И от там желаенето на незабавната му смърт.

Тогава какво да очакваме от другия? Да ни разбере той? И да приеме нашата гледна точка? Едва ли. И така се случва, той не ни разбира, не ни приема и отхвърля напълно нас и всичко свързано с нас. Дори още по-радикално отколкото ние го отхвърляме. Това се нарича "оксидентализъм". Реакцията, неприемането на западния начин на мислене, отхвърлянето на всички западни ценности и начин на живот. Затова ние няма спокойно да си пием ракията и да пощипваме жената по дупето, а оня няма да си пие чая и да повдига бурката на благоверната си, а ще ни взривява. А ние ще го бомбардираме и ще правим международни конференции по въпросите на тероризма.

Такива мисли ми се въртят в главата, ракията ми загорчава и отнемам песента на фолк-дивата за да видя на колко души са им изкормили червата и колко арабски дечица са останали без глави след поредната бомбардировка. Гледам телевизията на ужасите и съвсем се обезверявам от черните краски на света около мен. Последната мисъл, която се завърта в упоената ми глава е, че този ужас продължава твърде дълго, за да бъде туширан с няколко бомбардировки и две-три конференции на умните глави. И вероятно ще продължи още твърде дълго, така, че едва ли си заслужава да го мисля.

Лека нощ...