автор: apostola

Душата е жадна за думите прости
втъкани със радост в поредния стих.
А земните чувства са моите гости
и нищичко важно от тях аз не скрих.

Звучаха във мене тез стихове сочни
и правеха топло на моята кръв.
Избраните рими в силата- точни,
множат те във мене понятната стръв.

И аз не заспивам във късните нощи,
да чакам деня си до трети петли.
Събуждам се сутрин сред божии мощи
и чакам зората във мен да светли.

Че хубави строфи душата ми радват.
Посрещам деня си под птиче крило.
Очите ми сутрин и слънце открадват,
че да ги разпръснат над град и селО.