автор: dido080

И аз съм губил очила, но слънчеви
*

Първото чувство, което се появи бе това на благодарност. Благодари , че поглеждайки се в огледалото видя позната физиономия. Същата прическа, очила и грим, позна се с две думи- неделя сутрин. Тогава съседите водиха петела на паша, а водопроводчика мажеше стената- т.е. покриваше тръбите с цимент. Радостта от това стана толкова голяма, че бе готов да се преоблече, да напусне къщата и двора, за да празнува. Танците, алкохола не бяха го променили въобще, напротив бяха добавили към образът му няколко загадъчни и важни тона. Не винаги се разпознаваше щом се погледнеше в огледалото, но този път беше различно. Една муха застана върху ревера, после правеше кръгове във всички посоки като през делничен ден. Можеше да избира между три вида ястия: сладък сироп, обелка от тиква и сок от магданоз. В стаята, която обитаваше имаше от всичко по малко дори и книга със заглавие „Наръчник за дълголетие“ Знаеше, че щяха да го снимат в храма или на улицата- имаше служба за някакъв голям християнски светец , а най-добрият му приятел беше вече там. С лъснат бастун и фотоапарат.
Снима го когато подаваше папката, после пак на излизане- очилата, прическата-, щяха да се появят на корицата на някакво църковно списание. Късо подстриган, с очила но вече без грим отиде на службата, за да изпее онази песен заучена нота по нота съвсем наскоро. Диригентът потърси очилата. Първо в стаята, после в притвора.
- Някой да е виждал очилата ми, попита
- Големи сини с бели точици?
- Не
- Едни такива розови?
- Не
-Сини на които едното стъкло липсва?
- Не
- Кафеви, тъмнокафеви?
- Не
- Черно-кафеви със зелени стъкла?
-Не
-Червени със зелени стъкла?
- Не
После разказа, че очилата са в калъфче . Миналият път Злата ги намерила и прибрала, а този път Злата въобще не разбрала за липсата им. Припомняла от свещен страх на всеки поклонник, който носи очила, че е добре да ги сваля когато се кръсти. Лукавият понякога крие изражението на лицето си
..... И запяла
На излизане свали очилата, прекръсти се. Когато стигна до автобусната спирка се сети за очилата на диригента и реши да напише обява върху белият лист на уличният стълб. Тя беше със следното съдържание: „Миналата неделя в района на храма или в храма са изгубени очила с диоптър. Моля който има информация да се обади на следният телефон...“ Миг след като приключи дойде автобуса. Погледна се в огледалото и отново се позна. До края на деня щеше да чете напътствията за дълголетия в компанията на мухата и телефона. Номера на който щяха да се обадят, с информация за очилата започваше с цифрата осем.
- Добър ден
- Добър ден
-Намерихме едни очила с диоптър
- Какви?
- Черни рамки с бели точки, зелени стъкла. Да не са тези, които търсите?
- Май да.....
Когато занесли очилата на диригента той останал изумен. „Има спасение за тези които почитат надеждата, казъл“ Извадил от портомнето си десет лева и ги подал на момчето
- Това е да се почерпите, казъл
- Добре!